Слᴀдкᴀ болкᴀ

13

Чонгук се събуди пръв.  Той хвърли поглед към Чимин и се усмихна.  "Миличък, кога най-накрая ще си спомниш всичко? Как да ти разкажа за това, което се  случи тогава ..." Кук не устоя и се приближи до момчето, целувайки го по челото.  От тези действия Чимин отвори очи и объркано  погледна към Чон.
- Добро утро - Кук стана от леглото и дръпна завесите, пропускайки слънчевите лъчи. 
- Добро да е - отвърна плахо Чим, опитвайки се да не гледа към Кук, който обикаляше из стаята само по боксерки.

-Как се чувстваш? 
- Д-добре... Чон, може ли да се прибера? - на Чимин му беше изключително неловко да се намира до Кук, особено в такъв вид.
- Когато чичо ти се върне от командировка, ще си отидеш.-  Кук се качи при Чим и разроши вече разрошената му коса.

   ***

Дните отминаваха.
Кук си взе една седмица почивка, за да се намира близо до Чимин, докато не се възстанови.  През дългите вечери той се разхождаше с него в парка, точно в този момент от живота си Кук се почувства наистина щастлив.  Защо, можеше само да гадае.  Не можеше да се отдаде напълно на чувствата си и толкова бързо да стане различен човек.  Прекалено дълго беше арогантен и горд, което развали не само живота му, но и Чимин.  И именно благодарение на това жизнерадостно и добродушно момче, Чонгук успя да открие своята добра страна. За да разбере, че е различен ... Че може да обича ... Но в същото време той изпитваше ужасна вина пред него...

Момчетата вървяха бавно по тясната алея в парка, като от двете й страни бяха разположени черешови дървета. Кук бавно, с треперещи пръсти посегна към ръката на Чимин.  Докосвайки я, сякаш случайно със задната част на китката си, Кук плъзна пръстите си по топлата му длан.  Чимин забеляза това, но не обърна внимание. Просто тръгна напред, наблюдавайки какво ще се случи.  Чимин нямаше нищо против, когато Кук го прегръщаше с гръб,  подпрял брадичка на рамото му. Когато на сън здраво стискаше ръката му, сякаш се боеше, че ще избяга.  Дори донякъде му харесваше, въпреки че разумът му всеки ден му повтаряше, че това не е правилно, но чувствата му бяха по-силни. В Кук  имаше нещо, което привличаше Чим като магнит, обичаше всичко в него..  От чертите на лицето му до пеенето в душа, но как би се почувствал Кук ако разбере за това, Чим се притесняваше от това най-много.  Затова просто мълчеше, просто отместваше поглед всеки път, когато Кук докосваше тялото му.