Слᴀдкᴀ болкᴀ

10

- Чимин, ставай! - Кук будеше Чим, дърпаше го за рамото, гледайки как сладко спи и търкаше носле във възглавницата си недоволно. Вчера беше коренно различен. Викове и стенания се чуваха от устата му. Невъзможно е да се каже, че това бе един и същи човек.

- Здравей - каза Чим, като се повдигна на лакти, а с другата ръка потърка очите си.
- Боли ме главата... Ще се пръсне!- Чим зае седнало положение и хвана главата си с две ръце.

- Пф, разбира се! Не трябваше да пиеш толкова!- Кук му подаде чаша вода и хапче.
- Благодаря. - отвърна скромно Чим, опитвайки се да си спомни какво се е случило вчера. Събуди се в полупрозрачна дълга риза на голо тяло.

- Чонгук а ...
-Какво се случи вчера ли?
- Ами ... да.- бузите на Чимин се изчервиха от срам, защото не беше сигурен какви глупости е вършил.
- Потроши колата ми, целуваше ме, направи ми минет и така нататък.- усмихна се Кук.

-Не е смешно. Кажи ми честно какво се е случи!
Чимин се паникьоса, защото наистина не помнеше нищо, а от долната част на корема си усещаше адска болка.
- Глупако, казах ти истината.
Чонгук отиде в кухнята за кафе, оставяйки Чим сам.
- Смисъл „ истината"?! - Чим скочи от леглото и хукна да настигне Кук .
- Не се шегувам- отвърна Кук спокойно, отпивайки от кафето си.
- Тоест, си се възползвал от състоянието ми, така ли? !!
- Бъди благодарен , че бях аз, а не някой друг!
-Какво?!
- Веднъж завинаги ще забравиш за думата алкохол.- Кук присви рамене и подаде закуската на Чимин.
- Благодаря, не съм гладен. - измърмори Чим и се преоблече.
Извади цигара от джоба на суичъра си и я запали. В мислите ми проблясваха спомени, в ушите фрази, спомни си всичко . „Наистина ли съм се държал така? ..." - ужасяваше се в мислите си Чим. "Откъде е всичко това в мен?" Но тогава силен удар по дупето го разсея от мислите му.
- Ей! - извика изненадано Чим.
- Какво е това? - попита строго Кук, грабвайки цигарата от ръцете му. - Какво ти пука? - протестираше Чимин и скръсти ръце. Кук реши, че не е най-подходящият момент за обяснения или морал, затова реши просто да млъкне.
- Влез вътре!
- А ако не искам? Ако искам да се прибера, а ?!
- Първо хапни, а след това прави каквото искаш- обясни Чон. Чимин отвори уста, за да каже нещо, но си спомни с какво завършва неподчинението и наглостта му, и просто замълча.
- Какво е това? Става ли за ядене?- попита Кук гледайки към Чимин, който закусваше с голям апетит.
- Това ли са твоите максимални кулинарни умения? - попита Чим, продължавайки да нагъва от рамена.
- Не готвя попринцип, така че не знам. - Кук въздъхна.
- Защо? Нямаш време?
- Не, просто не мога.- Чонгук се усмихна.
- Наистина ли?- Попита Чим, не разбирайки как човек няма да може да готви.
- Да, какво от тов ... - някой звънна на вратата.
- Ей сега.- Чон стана от масата и целуна Чим по бузата. Чимин буквално се стопи от целувката. Той усети цялата нежност и искреност, които отдавна бяха скрити някъде навътре в съзнанието на Чонгук. Затвори очи ... и замалко да измърка от удоволствие, но женския глас на прага рязко го събуди.
- Куки~ , здравей!- Светлокосо момиче застана на прага на апартамента и замалко да обеси Чон.

- Казах ти да не се появяваш тук! Какво искаш?! - Кук отблъсна момичето от себе си.
„Хм, не си ли сам?- тя нагло влезе в хола, където Чимин просто седеше на дивана, преструвайки се, че рови в телефона си.
- Здравей, момченце.- тя се усмихна и разроши косата му.
- Кажи ми, какво правеше съпругът ми докато ме нямаше, какви момичета е водил?
- Съпруг? - тихо попита Чимин и погледна към Чон. Той стоеше тихо, неспособен да обясни нищо, а и не беше необходимо. Чимин усети целувката, която направи преди няколко минути, как изгаря безмилостно кожата му и силна болка в района на гърдите.
-Момче, добре ли си? - момичето седна до него и докосна с ръка челото му.
Чимин кимна и стисна челюст, излизайки от апартамента.
- Разкарай се! - извика ядосано Кук.
- Скъпи, какво има? Забрави ли последната воля на баща си?
- Ожених се за теб и имам пълното право да се разведа! Махай се!!!
- Не е добре да постъпваш така с жена си, Чонгук. Ще съжеляваш.- момичето се усмихна и си тръгна ... По пътя срещна Чимин, който седеше на стълбите и не можеше да разбере защо се чувства така.
- Нямаш шанс, момченце - каза тя с и му подаде кърпичка.
- Мислиш, че не знам нищо ли? Слушай ме внимателно! Чон е човек, който ще си поиграе с теб и ще те хвърли. Той също ми обеща здрави семейни взаимоотношения и че ще свали звезда от небето ... в крайна сметка си тръгна ..
- И се чудиш защо?- Чим включи нахалството си.
-Причината не е важна.- засмя се тя. Чимин я погледна въпросително.
- В тази игра аз имам предимство! - Че си му жена ли? Това е поправимо, развод и готово!
- Не, имам нещо по-влиятелно от брака ... Бременна съм!- тя отново се засмя и си тръгна. Чимин остана да стои на стълбите, усещайки как земята под него рухва. Но не разбра защо. Самият той мразеше Кук, но защо въпреки това чувстваше болка и разочарование? Имаше чувството че бе предаден, не харесваше Кук... Но по някаква причина беше пречупен от душевната болка. Не го обичаше ... Но усети как кръвта замръзва във вените му и душата сякаш изоставя тялото му. Искаше да пренавие стрелките на часовника, до върне времето назад, за да няма време да се привърже толкова към него ...

Следва продължение...