- Техьонг ела след 10 минути в кабинета ми. - каза Кук, пристигайки в офиса малко по-рано от обикновенно.Приближавайки се до вратата на кабинета си, беше много изненадан да не види Чимин там, но след като погледна часовника си, измърмори.
- Има още 10 минути ... тогава по коридора се чу шум от бягащия Чимин.
- О, здравей, мислех си, че няма да дойдеш. - каза Чонгук, сякаш нищо не се е случило.
- Нарочно го направи, нали?! - започна Чимин, дишайки често, но Чон го прекъсна.
- Господин Чон. - изрече Кук.
-Какво?
- За теб съм, "господин Чон".-Все пак още дълго време ще ти се наложи да работиш тук. Чим седна неохотно.
- Не ме интересува кой си, но знам, че ти каза да ме уволнят от старата ми работа!
Чим очевидно не беше в настроение.-Слушай сега, предложих ти да работиш тук, но ти отказа ?! Аз не приемам откази. - въздъхна Кук, възхищавайки се на очарованието на момчето. Внезапно счетоводителя нахлу в кабинета му.
-Г-н Чон! Не мога да работя така! Чим Лу отказва да върши работата си! И аз пряко завися от нея!
-Благодаря, веднага идвам! - отвърна Кук и хвърли поглед към страна на Чимин.
- Ела с мен, ще наблюдаваш. Може би ще изявиш желание да работиш тук.
- Никъде няма да ходя! - протестираше Чимин. Изобщо не беше наясно какво точно се случва .- Това не беше въпрос, ставай и тръгвай с мен! - Чон извика, Чим се стресна и тръгна след него, стигнаха бързо и спряха до момиче, което плачеше.
-Чим Лу? - попита Кук. Тя само плахо кимна и сведе глава
- Защо седиш? - Чон скръсти ръце на гърдите си, а Чимин се отдръпна назад.
-Аз ... аз не съм в състояние да .. състояние да работя...- заекна тя.
- Мога ли да разбера каква е причината? - попита шефът, явно не проявявайки интерес.
- Брат ми почина..- изрече момичето и отново се разплака.
- Не. Ме. Интересуват. Личните. Ти. Проблеми! - Чон повиши тон и се приближи до момичето.
Чимин, наблюдаваше всичко това с ужас на лицето, не можеше да мълчи повече. Вече беше започнал да се страхува от Кук, но съвестта му надделя, той отблъсна Чонгук и каза напълно сериозно.
YOU ARE READING
Слᴀдкᴀ болкᴀ
Fanfiction- Доверието и топлината, се оказаха там, където никой не очакваше да ги види. Твоя непокизъм, пафос, самовлюбеност... аз видях в това нещо повече.. Обичам те Чонгук. - Знам.. ⚠️Внимание⚠️ ● Насилие ● 18+ [Редактира се]