Слᴀдкᴀ болкᴀ

5

- Чонгук.  - тихо каза Чимин.
- Какво правиш тук? - Чим бавно вървеше назад, все по-далеч, докато не усети стената зад гърба си.

- Искам да поговорим.- Чон се приближи и спря, когато разстоянието между тях стана прекалено малко. 

- Няма за какво да говоря с теб.  -въпреки че Чим трепереше от страх, той не загуби самообладание.  Беше притиснат в ъгъла, но не искаше да изглежда безпомощен.  Вместо да се свива пред врага си, той стоеше достойно с вдигната глава.  Чон харесваше това.  Харесваше му, че Чимин, въпреки случилото се, остава силен, харесваше му, че гордостта на момчето не му позволяваше да се счупи. Наведе се до ухото му и прошепна: „Престани да бъдеш толкова сладък, първо. И второ утре те чакам на работа в 7:30. Кук се обърна и тръшна вратата след себе си. Чимин издиша спокойно и се замисли.  "Защо шепотът му все още се чува в главата ми?  Защо все още усещам парфюма му?  Защо паметта ми се влияе толкова от тази гад?  Какво не е наред с мен? .. " Преди да дойде Tae, Чим спеше.  Входната врата се отвори и Те влезе в хола.

- Здравей, Чимин, как си?

- Здравей, добре съм. 
- Уау, уау?!-  Възкликна Техьонг, когато влезе в кухнята и видя какво е приготвил Чим. 

- Просто си помислих, че ще се прибереш гладен и ...
- Не се оправдавай, между другото, Чон идвал ли е?
-Какво?
- Кук дойде ли? 
- Значи си знаел? !! 
- Значи е идвал.  Ясно.
-Какво ти е ясно?  Обясни ми!
- Казах ти, че искам да ти помогна!  Трябва да си ми благодарен.
- Благодаря, че трябва да работя там и да виждам неприятната му физиономия всеки ден? За това ли да ти блягодаря?! 

- Хайде де, нормална му е физиономията , даже е хубав. 

- Шегуваш се, нали?
- Не, Чимин, някой ден ще ми благодариш.
- Не знам за теб, но аз си лягам. Лека нощ.
- И на теб. - измрънка тихо  Чимин.

* НА СУТРИНТА*

- Чимин, на твое място не бих закъснявал! - извика Техьонг от коридора на път да излезе. 
- Кук не търпи закъсненията!
- Майната му на Чонгук!-   възмути се Чим, но въпреки това се приготви за работа.

Пристигайки в офиса, Те веднага се втурна към работното си място, а Чимин бавно обиколи цеха, след това разгледа всички стаи и килери, след това реши да посети Кук.  Чимин стигна до кабинета, отне много време, за да се реши да влезе, това място не беше напълнено с много добри спомени за него ...
Но, игнорирайки страха си, той почука.

- Влез.
- Здра ... Чимин се зачуди дали да говори на ТИ или ВИЕ:
- Здрасти. 
- Здравей и на теб.  Между другото, закъсня с 34 минути, въпреки че пристигнахте едновременно с Техьонг. Къде беше? - Кук говореше напълно спокойно, но именно това притесни Чимин.

- Аз ...

- Няма значение! Ела.
- Къде?
- Все пак си тук за да работиш нали!?   
- Ами..да. -  Чим тръгна след Кук.  Той го заведе в работилницата и каза:
- Твоята работа е да следиш новите специалисти и да извършваш най-отговорната работа, тъй като все още не съм намерил най-добрия работник! Разбра ли? 
- Да. 
- Добре! Ще работиш до девет и половина вечерта.
- Защо не до осем? 
- Защото днес закъсня с половин час - обясни Чон и си тръгна.  Чимин си вършеше работата честно, всъщност работата наистина му харесваше. Напълно се отдаде на нея и забрави за проблемите си ... Но не след дълго интересна мисъл дойде в главата му.  Той получи поръчка за ремонт на серия автомобили и съдейки по документите, това бяха много чести клиенти от  състезателния клуб.  Чим пое работата в свои ръце и се усмихна хитро.
- Е, Чонгук, нали не си мислиш, че ще ти бъде толкова лесно да се измъкнеш?!-  Справедливостта ликуваше в мислите му,  жаждата за отмъщение го тласна към тази постъпка.
Той направи ремонта и след това се качи първо под капака, после под колата и разхлаби няколко гайки.  И дори отви някои. 

- Не се вижда!  И последствията ще бъдат видими след 10 минути! - тихо изрече Чимин.
- И за това време ще мога да си отида!

Беше време клиентът да получи работата. Той благодари на Кук и си тръгна. А самият Чон отиде в кабинета си, пиейки чаша кафе по пътя.  Щом седна на стола си, същият клиент му се обади и напсува Чон по всякакъв възможен начин,  след което изцяло отмени удължаването на договора. 

- Не мислех, че си способен на това Пак Чимин! - Кук излезе в коридора и намери рисунка на пишка под вратата си.  И дори предположи кой го е оставил. 
„Не трябваше да рисуваш това!“  прошепна Кук в ухото на Чимин, след като го намери да бяга.  Чон показа на Чим рисунката, след което я смачка, хвърли в кофата за боклук и хвана Чим за качулката като мръсно коте и го изведе навън към колата му.
Часът беше 22:00.  Чон караше в неизвестна за Чим посока. След известно време пристигна до къщата на Кук.
  -  Чонгук , пусни ме.
- Защо?
- Искам да се прибера ...
- Първо ще видя поведението ти.  Да тръгваме!
Чимин слезе от колата и последва Кук.  Вкара го в апартамента и веднага след като затвори вратата, Чим беше притиснат до стената ...

Следва продължение...