𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

1.

  Денят беше слънчев и доста топъл. Ема и Луна лежаха на сянка на още леко влажната от сутрешната роса трева, но Емили не се беше насладила на нито един от приятните летни дни. Още не получаваше отговор от Драко на хилядите писма, които му пращаше, а когато Лила (совата ѝ) я видеше отлиташе възможно най-далеч, защото и беше писнало всеки път щом се върне да получава ново писмо.
-Момичета, чаят е готов!- г-н Лъвгуд се провикна от къщата. Ема още се чудеше как на Луна и се пиеше чай в такова време, в което ти се иска да лежиш върху някой ледник, но понеже не искаше да ги обиди тя винаги сядаше с тях за чая.
-Е, скоро започвате училище, не е лошо да минем през Диагонали!-бащата на Луна говореше все така отвяно както и дъщеря му , но Ема беше свикнала, само още не разбираше за всичките странни същества за които говорят.
-Ъхъм!-Луна тъкмо отпиваше от чая, който Ема пиеше с голямо нежелание, защото имаше странен вкус.
  Дните си минаваха, а Ема се притесняваше още повече, заради срещата с Драко, когато се върне в училище.
-Ема, ще те разбере, все пак той как би реагирал, ако стане същото с него!?-те тъкмо се прибираха от Диагонали и Луна си беше взела сумати странни придобивки, които едва крепеше в ръцете си.
-Не знам,... щеше да разбере, че не съм аз и нямаше да ми се сърди!-отговорът на Ема беше удостоен с ядосаният поглед на Луна.
-Емили, ще видиш, всичко ще се оправи, но трябва да спреш да се обвиняваш!!!
-Добре, щом казваш!-Ема завъртя очи почти недоловимо.
-А и той не е единственият ти приятел, Хърмаяни, Рон, Хари, Съюард, Паварати и Падма, аз, всички от отбора по куидич, има толкова много хора, които те харесват...
-Хри и Рон са ми познати не чак приятели, Хърмаяни,..да тя може, със Стюард най-много да ядосам Драко още повече, защото той ревнува от него, а двете сестри съм говорила с тях само когато имах да правя проект с едната, отбора по куидич сме заедно само на тренировка!!!-Ема прекъсна Луна, която вече се беше отказала да ѝ говори поучително.
-Не познавам по-твърдоглав човек от теб, поне утре тръгваме за училище и ще се убедиш в това което казвам!!!-Луна се усмихна и заподскача напред, като още едва крепеше купчината със странни неща, които си беше накупила.
                    *****
-Хайде Луна закъсняваме, трябваше да сме във влака вече!!!-Ема и Луна тичаха колкото можеха по бързо, защото се бяха успали. Часът беше почти единадесет, а те едва сега минаха през тухлената стена. Влакът пушеше и беше готов да потегли когато и двете връхлетяха в първият възможен вагон и си поеха въздух. И двете бяха червени и едва дишаха, те се облегнаха на багажа си и постояха там докато си отдъхнат и след това тръгнаха да си търсят свободно купе.
-Е, поне сме във влака!-Луна вървеше зад Ема, която плахо поглеждаше кабинките с надеждата да види Драко, но без голям успех, от друга страна се натъкна на Панси и Блейз, които стояха сами, на Ема ѝ олекна, че Драко не е с тях и продължиха напред. Накрая Луна забеляза едно червенокосо момче и момиче с доста бухнала коса.
-Ема, Луна насам!!!-въудошевеният глас на Хърмаяни прокънтя по почти празният коридор на вагона. Те се запътиха към тях и след като влязоха, се строполиха на свободните места.
-Какво ви е станало, изглеждате ужасно!
-Благодаря, че ни уведоми Рон!!!-Ема го изгледа леко напрегнато, а момчето се изчерви и си загледа обувките, като че ли сега разбра, че ги има.
-Е, Ема, как вървят нещата с Дра...
-Ъм..аз, аз... ще си потърся друго място!!!-Хърмаяни беше прекъсната от провлачен глас. Драко стоеше на вратата на купето и за голяма изненада Краб и Гойл не го следваха. Изглеждаше много напрегнат и щом водя Ема изведнъж изражението му омекна, но после пак погледна безразлично към нея и си тръгна.
-Драко,..чакай!-Ема стана от мястото си и го последва.
-Моля те...- но той не и обърна голямо внимание, въпреки, че на два пъти се обърна за да види дали Ема още вутви зад него. Когато се върна в купето и Хари вече се беше настанил и всички погледнаха към нея.
-Както виждаш Хърмаяни, нещата са си прекрасни между нас двамата!!!- Ема седна на мястото си и извади от чантата си един скицник и почна да си драска нещо.
-Той губи Ема, не си заслужав...-Хари беше спрян от вбесеният поглед на Хърмаяни и Ема.
-Аз.. съжалявам!-Хари постъпи, като Рон, прояви голям интерес към обувките си и не проговори повече.