𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

18.

На последък Ема не виждаше много често Драко, защото постоянно изчезваше от часовете за да го снимат или да му вземат интервю, също и повечето пъти беше затрупан от Слидеринци, които го преследваха. Тя нямаше търпение до ваканцията, която щеше да прекара в имението на семейство Малфой, по простата причина че щеше да има повече време с него и щяха да са сами. Ема си оправяше нещата заедно с Луна, понеже им оставаше един ден до заминаването на Хогуортс експрес към домовете им и си мислеше, колко приятно ще и бъде през ваканцията.
  Денят не беше много лош, грееше слънце, но имаше и облаци, които от време на време го закриваха и ставаше хладно. Ема чакаше Рон за  обичайното им занимание събота сутрин, а именно упражненията по куидич, на които си прекарваха доста приятно всеки път, като изключим пътите в които Рон падаше или улучваше Ема с някой куофъл.
-Хей Ема!-Рон беше без метла и Ема се обърка.
-Няма ли да тренираме?!
-А, да ами...заех метлата си на Фред и Джордж, но ми я върнаха...ами върнаха ми нещо, но то не беше метлата ми.-Ема още го гледаше объркано.
-Тогава какво ще правим днес?
-Мислех...така или иначе нямаме други планове за сутринта...ами искаш ли да се разходим и...ако искаш де?-той се усмихна напрегнато.
-Е, така или иначе не ми се затваря вътре, а и Луна и Чо отидоха на някъде, защо не!-Ема стана и двамата тръгнаха към езерото.
-Не знаех, че Малфой ше си пуска името в бокала?-Рон се опита да наруши неловкото мълчание.
-Аз също...но той не го пусна а аз, но в момента не ми се говори за това. Как е Хари, много странно се развиха нещата при него?-Ема се надяваше, че не задава въпрос ,на който Рон също не иска да отговаря.
-Ами, всъщност мислех, че ще е ни каже, че ще си пуска името, но той явно не е искал да се разглася, че Хари Потър, ще участва в турнира, както и да е сравнително добре е, но повечето хора го гледат на криво!-Рон изглежда се напрегна.
-О!-не беше най-подходящият отговор, но Ема не знаеше какво друго да каже.
-Ти къде ще си за ваканцията?-Рон се усмихна тъжно явно нещо го мъчеше.
-А, при Драко, то аз сега там би трябвало да живея, след като баща ми не ме иска...
-Как така не те иска?
-Не чете ли пророчески вести, миналата година краят, имаше доста обширна статия за нас. Кълна се само да ми падне тоя дето е предал информацията, тежко му!!!
-Може и да съм я чел, но не си спомням,..хайде да седнем тук?-той посочи едно дърво със странно изкочили корени, които приличаха на пейка. Двамата седнаха и доста време мълчаха.
-Мога ли да те питам нещо?-Рон наруши тишината и вдиша дълбоко.
-Да, разбира се!
-Питам само хипотетично,..ако например харесваш някой, да го наречем Стийв...така ако харесваш  Стийв и искаш да му го кажеш, обаче Стийв си има приятелка, която видимо е по-добра от теб и се чувстваш жалка покрай нея, а вие със Стийв сте си горе долу близки и прекарвате време заедно...как би му казала, че го харесваш, като знаеш, че той обича прекалено много приятелката си и как би приела отказ?-той млъкна и се вгледа в езерото, а Ема остана безмълвна. Тя нямаше отговор, защото това я хвана неподготвена.
-Аз, ъм...труден въпрос, но ако наистина го харесвам, бих му казала, от друга страна ако обича приятелката си не бих искала да се меся, ще се чувствам зле разбира се, но ще се постарая, да знае че може да разчита на мен, пък както се развоят нещата нататък?!-и тя погледна езерото, като че ли само това можеше да подобри нещата.
-А би ли го целунал, ако сте някъде сами и приятелката му я няма?!-Еама погледна Рон объркано.
-Ами, не знам...
-Това не или да е?
-Сигурно, ако обстановката е такава, че да съм сигурна, че няма никой, но после ще се чувствам ужасно, че съм го сторила?!-Ема млъкна и го погледна.
-Е, ще поема този риск!
-Какв...!!!-Ема не осъзна какво е станало докато не усети устните на Рон върху нейните. Тя не знаеше, какво да направи, но в един кратък миг почувства наслада, която бързо пре мина в паника, тя се откъсна от Рон и покри лице с длани, не знаеше че очите и са насълзени. Тя постоя като че ли цяла вечност свита на дървото докато не чу глас, който спука балона в който се беше затворила.
-Ема, аз.... съжалявам!-тя вдигна поглед и избърса стичащата се сълза.
-Няма за какво Рон, не си направил нищо лошо аз-аз просто...трябва да вървя...извинявай!-Ема се изправи и си тръгна оставяйки Рон сам на дървото. Тя прекрачи прага на училището и това, което искаше най много беше да се прибере в стаята си. Не искаше да вижда никой, нито Луна, нито Хърмаяни, нито....Драко. При тази мисъл очите и пак се изпълниха със сълзи и тя се облегна на една от колоните и се свлече на пода. Вратата пред нея изскърца и тя вдигна поглед, но преди да е успяла да фокусира образа, усети някой силно да я притиска към себе си.
-Какво е станало, Ема, добре ли си!-гласът на Драко озвучи главата на Ема и тя го прегърна по силно.