𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

3.

-Какво правиш тук! Нали си тръгна, защо се връщаш!?-очите на Ема проблясваше гняв, който тя не можа да скрие.
-П-помолих д-директора да се върна, исках да се извиня за постъ...
-Ооо я не ми се прави на...-Луна побутна Ема, която се опита да стане, но ръката на приятелката ѝ я спря, в противен случай, Чо вече нямаше да се нуждае от стая, а от място в лечебницата.
-Защо размисли Чо?-Луна попита толкова мило, че на Ема и прилоша, как може да се държи така, като тя и съсипа живота.
-Ами...липсвахте ми и още щом си тръгнах исках да се върна, но не посмях, а ѝ след като направиха Ема търсач, аз...аз малко се ядосах..
-Ооо липсвали ли сме ти, я стига глупоати, били сме ѝ липсвали, Ха...друг път..!-Ема изгледа Чо с отвръщение, стана и я избута от вратата след което излезе от общата стая на Рейванклоу почервеняла от яд. Не беше най-удачният момент да се разхожда по коридорите, защото след двайсетина минути трябваше да се върне отново в стаята си, но това не я вълнуваше особено.
-Ема..?-Рон се подаде от ъгъла, носеше метлата си и беше доста кален.
-Рон? Не знаех, че си в отбора по куидич!-Ема отиде при него и се опита да се успокои, за да не изглежда ядосана.
-Ъм, не не съм, но се упражнявам, искам да се пробвам догодина!-той изглеждаше леко притеснен, че го е казал, като че ли очакваше Ема да му се присмее.
-Супер и как се справяш?
-Ами... сам е малко трудно...-Рон леко се умърлуши, но се опита да се усмихне на Ема.
-Може да се разберем да направим една тренировка заедно!-очите му светнаха при тези думи.
-Ти, искаш да тренираш с мен...
-Ооо Рон, защо се учудваш, нали сме приятели!-Ема леко го побутна по рамото.
-Но трябва да се прибирам вече, до утре... О, да щях да забравя...не се опитвай да говориш с Драко, няма да се получи... Наистина благодаря, че те е грижа за мен, но като се ядоса е малко... ами до утре!-тя тръгна нагоре по стълбите и се изгуби от поглед.
-До утре!-почти прошепна момчето и тръгна към стаята си, целият червен.

На сутринта Ема стана доста рано, но не искаше да буди никой за това се облече и отиде да закусва. Тя седна взе си няколко препечени филийки със сладко и тиквен сок и като се наяде тръгна към подземието на Снейп, защото имаше отвари. Когато се приближи чу някой да вика, явно се водеше спор. Ема застана на ъгъла и се заслуша.
-Не ми се занимава с теб Грейнджър!!!-покънтя момчешки глас.
-Не се отнася за мен Малфой!-гласът на Хърмаяни трепереше леко.
-Моля оста...
-Ти обичаш ли я изобщо, грижа ли те е за нея, не разбираш ли какво изпитва тя към теб!!!-момичето го прекъсна и вече викаше доста по силно.
-За бога Грейнджър, чуваш ли се,.. разбира се, че я обичам, не съм изпитвал нищо подобно към някой друг преди!!! Но не съм сигурен, че тя ще ми прости за държанието ми през последните няколко месеца!-гласът му омекна и заплашителният тон изчезна.
-Тогава просто ѝ го кажи,... кажи ѝ, че не ѝ се сърдиш!!!-и Хърмаяни вече говореше спокойно.
-Драки, миличък!-чу се пискливият глас на Панси, която притичваше към тях. Ема и прилоша, защо му говореше така.
-По добре се дръпни, преди да е дошла...
-Защо ти говори така, вие..вие не сте..няма как да сте..ами Ема!!!-Хърмаяни зададе точно въпросите, които си задаваше и Ема.
-Не мога да ти обяснявам сега, но не сме заедно, сега се отдръпни Грейнджър, моля те!!!-той звучеше доста притеснено и в момента когато Хърмаяни се обърна, Панси се залепи за ръката на Драко. Ема не знаеше, какво да направи, коремът я сви и леко се замая. Тя пристъпи напред, все едно не е чула нищо от разговора между Драко и Хърмаяни и застана пред вратата на кабинета, но не можеше да отлепи поглед от Драко и Панси, по едно време погледите им се засякоха, но Ема не го отмести, тя продължаваше да го гледа, за да усети какво и е. Драко видимо се притесни и пребледня. Когато тя отмести поглед в далечината видя Хърмаяни, Рон и Хари които тръгваха за своите часове, така и се прииска и тя да е толкова щастлива и в този момент се сети.
-Къде е Луна, трябваше да е тук вече!-Ема си прошепна и се заоглежда.
-Хей, Е-Ема!-Чо се подаде от ъгъла до където Ема беше стояла преди малко.
-Какво искаш!-Ема дори не я погледна и се направи, че търси нещо в чантата си.
-Ами..Луна е в лечебницата и ми каза да ти предам, че ще оцъс...
-Как така в лечебницата, каво и има!!!-Ема изведнъж прояви интерес към това което говори Чо и се обърна рязко.
-Каза, че била алергична реакция, на закуска се пресегнах да си сложа от фъстъченото масло и явно е капнало на филийката ѝ и се поду ведн...
-Ама, разбира се, че ти си виновна, то кой друг...-но Ема беше прекъсната от студеният глас на професор Снейп.
-Вече може да влизате!