𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

16.

Ема прекара обядът, седнала под едно дърво с Драко, като гледаха езерото. През това време не бяха говорили много, а само се наслаждаваха на спокойният ден.
-Миналата година...помниш ли...онази вечер, когото излязохме с метлите и влязохме в езерото?!-Ема проговори за първи път от много време и се сгуши на гърдите на Драко.
-Да помня и какво искаш да кажеш с това?-усмивката му се появи на лицето.
-Ами...да повторим някой път...ще поплуваме, след това ще се разходим в парка!-Ема се загледа в небето замечтано и леко разсеяно, а Драко се засмя.
-Добре кога искаш да го направим?!
-Ами не знам?-триря продължаваше да гледа така разсеяно.
-Какво има защо гледаш така!?- той я побутна леко и тя го погледна.
-Ами...замислих се...ако не ме изберат, аз-аз...
-Не се тормози с това, нищо няма да стане ако не успееш, няма да загубиш приятелите си, няма да те изключат от училище...просто ще отидем на вечеря ще изслушаме Дъмби и готово!-Драко се изправи и ѝ подаде ръка.
-Да, прав си...-Ема хвана ръката му и се изправи.
-...само едно ще те помоля...повече не наричай директора "Дъмби"!
-Щом така желаеш принцесо, а мога ли да му викам директор Дъмби, пак е по-учтиво?!-той изтърпя ядосаният поглед на Ема и се усмихна лъчезарно.

На вечеря всички ученици се бяха наредили  на скамейки по домове, а учениците от другите училища се бяха сместили на останалите свободни места.
-Огненият бокал почти е готов, ще ви помоля за тишина и търпение!!!-гласът на дъмбълдор прозвуча в голямата зала и за миг всичко затихна.
-Луна, знаеш ли, кой от нашият дом си е пуснал името в бокала?!- Ема го прошепна, така че само от Луна да я чуе.
-Мисля че Падма, отборът ти по куидич и няколко от последен курс, за Чо не съм сигурна, но и тя говореше, колко иска да се включи!-Луна го прошепна също толкова тихо, а Ема леко се свъси и се огледа за Драко.
-Мисля, че вече е време!!!-директорът тръгна към бокалът от който почнаха да излизат сини пламъци и изведнъж изкочи леко обгорено листче хартия.
-Виктор Крум, Дурмщранг!!!-чуха се радостни възгласи и от скамейките на Слидерин се подаде избраника от Дурмщранг. Огънят пак посиня и от него изкочи още едно обгорено листче и директорът извика.
-Фльор Делакор, Бобатон!!!-Ема изгледа на криво момичетата, които се кикотеха в знак на радост и затаи дъх, защото това означаваше че сега е редът на избраника на Хогуортс. Листчето изхвърча от бокала и попадна в ръцете на директора.
-Драко Малфой, Хогуортс!!!-чуха се ръкопляскания и скамейката от Слидерин отново се чуха радостни викове. Ема застина на място, нима Драко не и беше казал, че ще се включва, това не е възможно, тя бръкна в мантията за да си извади една кърпичка, защото сълзите и набираха, когато усети нещо твърдо, Ема го извади и го погледна.