𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

15.

Те влязоха в голямата зала, Ема веднага тръгна към огненият бокал, но ръката на Драко я спря.
-Сигурна ли си, или го правиш на пук на всички, които ти казаха да не го правиш?-той прозвуча сериозно, но Ема само го погледна леко отчаяно.
-Искам да го направя...а и не се знае дали ще ме избере!-тя се усмихнах и тръгна натам, като мина между масите на Слидерин и Грифендор. Ема не обърна внимание на всички погледи, които бяха вторачени в нея, докато не се препъна в нещо. Тя падна на колене, а пред нея се появи Панси.
-Не е нужно да коленичиш пред мен Снейк!-чу се кикот от всички момичета, които я бяха наобиколили. Ема се изправи и я изгледа с изпепеляващ поглед.
-Много забавно Паркинсон...като се замисля, наистина трябва да ти се кланят, че най-накрая се показа от дупката където се беше завряла последният месец! Нали знаеш, че тези...-Ема посочи момичетата около Панси.
-...се движат с теб не защото са ти приятели, а защото преди се движеше с Драко и сега не искат да те оставят за да не си го върнеш и на тях!!!-тя заобиколи Панси, но не усети листчето на което си беше напсала името и се завъртя отново към Паркинсон.
-Това ли търсиш!?-Панси се изсмя, Ема посегна към ръката ѝ, но тя я отдръпна.
-Хайде де...вземи си го!-Тя потърси погледите на момичетата, нейните уж приятелки, които се засмяха по команда.
-Импедимента!!!-Ема замахна към Панси която падна и замръзна на място.
-Ще си взема това!-Ема изтръгна от ръката на Панси листчето и се усмихна на приятелките ѝ.
-Спокойно ще се оправи, не знам кога, но не ме и интересува!-тя се обърна и пред нея стоеше Драко.
-Емаа, какво правиш, какво в това заклинание, не си спомням да сме го учили, ако те бяха видяли...
-Спокойно, Драко нищо ѝ няма!

Ема вече беше пуснала името си в бокала и сега вървяха към масата на Грифендор, за да се съберат да тръгват към Хгсмийт.
-Здрасти Ема...!-Хари ги забеляза, но присъствието на Драко, явно не го заинтригува.
-Здравейте!-поздрави Ема и побутна Драко, който само кимна.
-Е да тръгваме!-Хърмаяни се изправи и задърпа Рон, който не беше отместил поглед от чинията си, от както Ема беше дошла и продължи да не я поглежда.
  Когато пристигнаха в Трите метли те седнаха на една маса близо до бара, Ема поръча за всички по един бирен шейк и седна обратно при тях като раздаде на всеки по една бутилка.
-Хърмаяни, ти колко получи на есето, което писахме?!-Емили го каза, колкото да разчупи неловкото мълчание.
-Ами...
-Получи най-високата оценка както винаги!-Хари я прекъсна и изглеждаше леко напрегнат.
-Тя пита, Грейнджър, не теб Потър!!!-Драко го каза през зъби, опитваше се да се държи приятелски, но не се получиха нещата. Само от това си изказване предизвика гнева на Хари и притеснението на останалите двама.
-Рон, ще ми обясниш ли, защо го повика и него!!!-Хари се завъртя към приятелят си, а той го погледна гузно.
-Ами,...просто исках да-да се опознаем, а и Ема ни е приятелка и щом е с Драко, не пречи да се сприаделим и с него!-Рон се усмихна на Ема, която му отвърна със същото.
-Радвам се, че мислиш така Уиз...Рон, но явно приятелят ти не мисли така, а и аз изобщо не исках да идвам тук, направих го заради Ема!!-Драко усети ръката на Ема, която го хвана, той ме знаеше защо го е направила, но някак го успокои. След няколко минути неловко мълчание Хърмаяни проговори.
-А ти Ема, колко изкара на домашната работа?-тя се опита да продължи темата от преди малко, като не обръщаше особено внимание на Хари който потракваше с пръчката си по масата в знак на отчаяност.
-А, получих "Надхвърлящ очакванията", но не мисля, че е истинска оценка, просто професора ме харесва!-следващият един час, някак нещата почнаха да се разчупват, Ема се заговори с Рон, за тренировките, а Драко и Хърмаяни, намериха някакъв общ език в отварите, докато накрая не се присъединиха към разговора на Ема и Рон за куидича, който заинтригува и Хари. И той лека-полека почна да комуникира с всички без Драко. Накрая обаче, Ема се сети, че е обещала на Драко да останат и сами, за това се наложи да измисли някаква причина да си тръгнат. Когато излязоха от Трите метли, Драко беше в учудващо добро настроение.
-Сега къде ще ходим, аз те изкарах, сега ти водиш!-Ема спря и се обърна, към него.
-До Меденото царство, след това, ще те заведа на едно място!- Те продължиха надолу по претъпканата с ученици улица и се изгубиха в тълпата.