𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

2.

  Ема и Луна тъкмо се настаниха на местата си в голямата зала и очакваха с нетърпение масите да се напълнят с хилядите вкусотии, с които се пълнеше всяка година.
-Добре дошли отново в Хогуортс, преди да започнем да се храним трябва да съобща, че тази година сме домакини на едно от най-големите събития в нашият свят, а именно...Тримагическият турнир....
-Татко ми е говорил за него, били са го забранили заради множеството смъртни случаи!-Луна прошепна на Ема, която беше захласната от думите на директора и не и обърна особено внимание.
-...но ще могат да се включат хора само над трети курс!-тези думи бяха посрещнати с голямо неудовлетворение от по малките ученици, но очите на Ема светнаха.
-Не ми казвай, че би се включила в този турнир Ема...много е опасен...
-Да, знам Луна, не искам да се включа, спокойно!-но Ема излъга за това, тя изгаряше от желание да има възможност да участва. След като Дъмбълдор приключи и седна отново на мястото си всички се хвърлиха в буен разговор и изобщо забравиха за храната.
-Нямам търпение да се видя с Драко да му кажа.... същност забрави това, което казах!- Емили беше забравила за момент, че Драко и се сърди, тя потрепери и ѝ се прииска да удари нещо, но не го направи, вместо това стана от масата и се обърна към Луна.
-Аз, аз ще те чакам ви стаята, нещо ми стана зле!
-Ооо, Ема, няма да стоиш сама и аз идвам!-Луна последва Ема.
-Не няма проблем, нахрани се... наистина!-Ема ѝ се усмихна и тръгна към общата стая на Рейванклоу. Тя не можеше да повярва, че за миг беше забравила липсата на Драко и се почувства странно, изведнъж нещо се блъсна в нея.
-Гледай къде хо...!-Драко я погледна и се направи, че нищо не е станало и продължи.
-Само това ли ще направиш, ще си тръгнеш, а?-Ема не искаше да вика, но нещо вътре в нея като че ли избухна.
-Моля...-той се обърна видимо объркан.
-Чу ме,.. не можеш вечно да ме отбягваш, за нещо за което не съм виновна!
-Смятам, че имаш опит да обвиняваш хората за нещо, което не са направили...-Драко звучеше по скоро разтроен от колкото ядосан.
-Т-ти как би реагирал... ако ти се случи нещо подобно,...да не би на другият ден ще отидеш при този човек с усмивка и ще пийнете по чашка чай...
-Не мисля, че ти дължа обяснение Емили!-Драко се завъртя и продължи.
-М-мислех, ч-че ме обичаш!-Ема го каза едва чуто. Той спря на място, но не се обърна.
-И аз така си м-мислех!-той продължи и зави зад ъгъла оставайки Ема сама обляна в сълзи.
-Как може да си такъв тъпанар, как можа да ѝ го кажеш..., но не си виновен само ти...или пък да....стегни се...!!!-Драко стоеше зад ъгъла облегнат на стенат и искрено съжаляваше, че е казал на Ема, че не я обича, но нещо в него не му даваше да се върне при нея и да и се извини..да ѝ каже, че всичко е наред и да я прегърне.
Ема се прибра в стаята си, застана на прозореца, а сълзите ѝ не спираха, тя  чувстваше, че е останала без никой, първо Чо, семейството ѝ, а сега и човека на когото държеше повече от всичко, я мразеше за някаква тъпа случка.
-Хей,...Ема, мога ли да вляза?-Хърмаяни стоеше на вратата с чиния пълна със сладкиши от голямата зала.
-Ъм...да, да влез!-Ема избърса сълзите си и направи място и на Хърмаяни да седне.
-Няма да те питам, как си,... защото очевидно не ти е много добре! Ето вземи си, видях, че нищо не хапна н вечеря!-Хърмаяни звучеше доста угрижено.
-Не знам дали това ще ти повдигне настроението, но Рон се опита да поговори с Малфой!-момичето се усмихна леко притеснено.
-И?!-Ема знаеше, че Драко е направил Рон на нищо но и беше любопитно.
-Ами...не се получи,.. върна се леко разтреперан, всички сме много притеснени за теб...особено Рон, за първи път го виждам да говори така за Малфой, много странно се държи напоследък!-Хърмаяни отхапа едно парче от пая и Ема също.
-Хърмаяни, Ема,..о и ти си взела храна!-Луна влезе и също държеше чиния напълнена до горе с сладки. Ема леко се засмя.
-Е, разбрахте ли, кой, ще ви е новият съквартирант!?-Хърмаяни леко фъфлеше, но говореше отчетливо въпреки паят в устата ѝ.
-Съвсем изключих,..не знаем още, надявам се да не е някоя, като Чо!!!-Луна само кимна в знак на съгласие с това, което каза Ема, защото и тя си похапваше. Чу се потропване и трите момичета се обърнаха към вратата. Тя изскърца и през нея влезе момиче с черна коса и няколко куфара.
-Чан! Май си объркала стаята!-Ема почти изръмжа.
-Аз,аз н-не съм,...