𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

20.

  Ема и Драко прекрачиха прага, на имението. Нарциса ги чакаше в хола и щом се появиха обгърна Драко в прегръдките си, същото застигна и Ема.
-Радвам се да ви видя, особено теб Ема, Драко цяло лято не спря да говори за теб, все повтаряше...
-Мамо!!! Няма нужда от подробности!-виновна усмивка се появи на лицето на Нарциса след което погали Ема по косата и тръгна към трапезарията.
-Да се качваме!-Драко го каза леко смутено и тръгна към стълбището поел и куфара на Ема.
-И аз не спрях да мисля за теб лятото! Ако ще ти стане по добре от това!-тя се усмихна и го целуна по бузата.
-Знам, още пазя писмата около три дозини?-смехът му отекна в коридора.
-А ето ви, здравейте г-це Снейк...
-Ема, казва се Ема!-Драко прекъсна баща си ядосано.
-Да, наясно съм...-настъпи неловка тишина, но след малко Луциус продължи.
-Утре ще дойдат гости,..ще пристигнат към обяд ще трябва да присъстваш!-Драко кимна с безизразно изражение, а Ема се нацупи, че Луциус говори в единствено число. Тя поглеждаше ту единият ту другият, но накрая осъзна, че е застинала гледаща към Луциус, а Драко беше вече на площадката между стълбите.
-Идвай Ема!-той почти и заповяда и тя го изгледа объркано, "какво и кога стана" това беше единственото нещо което се въртеше в главата ѝ.
  Когато влязоха в стаята му първото нещо което Ема забеляза беше нейна снимка, която се усмихваше и леко потрепваше, на нощното шкафче до леглото на Драко.
-Ъм... аз ше я мах...
-Не...няма нужда...кога я направи бе помня някога да сме се снимали...груба грешка ако питаш мен, защото и аз се нуждая от един нацупен русокоско до леглото ми!-Ема се изкикоти.
-Хм... благодаря за комплимента, за такъв ли ме смяташ" нацупен русокоско"!-той не можа да прикрие иронията в гласа си и след това се ухили. След това се обърна и набута куфарите в един шкаф.
-Би ли ми казал, кой ще идва утре?-Ема го каза без да подбира думи и с неприкрит ентусиазъм.
-Не.
-Защоо? Изненада ли е?
-Не не е,..?
-Ааа, познавам ли някого?
-Не!
-Ще ми кажеш ли нещо друго освен"не"?-Ема се ядоса и го погледна изпитателно.
-Питай ме нещо, което да не изисква да ти отговарям така!-Драко се излегна на леглото и затвори очи.
-Какво, например?
-Нямам представа...докато мислиш може да легнеш, все пак пътувахме дълго и разделени?!-Ема искаше отговори, но предложението на Драко я изкуши и след броени секунди тя вече се бе облегнала на гърдите му, а той си играеше с косата ѝ.
-Сега, вече ще ми отговориш ли?
-Не мисля!
-Хайде де, не може да си толкова гаден...
-Ооо...повярвай ми те са много по-гадни от мен!
-Какво?-Ема леко се изплаши, но го прикри добре.
-Спокойно нищо няма да ни направят, ако се държим добре?
-Какви ги говориш? Роднини ли са ти или?-хиляди мисли минаваха през главата на Ема, но нито една не и се струваше убедителна, освен една, Драко просто и правеше номер, много глупав и объркан, но номер.
-Някои да, но повечето са ъм...да кажем семейни приятели...хайде да говорим за нещо друго, например...Как е Уизли!-Драко се намръщи и погледна през прозореца.
-Нямам представа!!!-Ема се обърна с гръб към него и си пое дълбоко въздух, още и беше зле от случката и се ядоса, че така сменя темата.
-Не ми се сърди, само се пошегувах!- той я прегърна през талията и я придърпа към себе си. Ема се опита да не се отпуска веднага, но когато го усети толкова близо до себе си цялата потръпна.
-Не ти се сърдя, просто...
-Стига...-той я целуна внимателно.
-Просто се отпусни!-последва втора целувка.
-Мислиш ли, че ще ни чуят ако...?-Драко се усмихна и пъна ръка под блузата ѝ, а Ема изтръпна.
-Драко, у вас сме и родителите ти са тук...нямам намерения да се излагам!-Ема се изчерви.
-Те не влизат в стаята ми!
-Но минават покрай нея...ще чуят!
-Просто няма да викаш толкова....-последва удар от който Драко изстена. Ема се засмя, а той я избута и тя падна от леглото.
-Знаеш ли туко що получих дежавю!-Ема  разтърка мястото на което беше паднала, а Драко се наведе над нея и протегна ръка.
-Надявам се този път да не ме издърпаш на земята!-Ема се изкикоти хвана ръката му и се изправи, в този момент Драко я прегърна и я вдигна. Тя обви крака около кръста му, но в този момент се отвори вратата и Луциус се показа.
-Драко, ще дойдеш ли за малко?!-това прозвуча повече като заповед отколкото молба. Той я пусна внимателно на земята и тръгна към баща си и изведнъж доброто му настроение изчезна.
-Ако ти се доспи, си легни, може да се забавя!-това беше последното което Ема чу преди вратата да се затвори. Тя стоеше като ударена и гледаше във вратата.
-Да, никой не влиза...повярвах ти!-тя седна на леглото и се опита да свърже всичко което се случи в последният един час.