𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

4.

   Първите часовете минаха, а на Ема и се стори цяла вечност докато свършат. Мисълта, че Драко не и се сърди ѝ дойде доста добре, за цялото лято, което прекара плачейки във възглавницата си. Луна щеше да прекара ноща в лечебницата, не защото не беше добре, а защото сестра Помфри мислеше, че е отровена и че утре сутринта пак ще се обрине. Ема не беше очарована от този факт, защото трябваше да прекара цялата вечер двете с Чо и да ѝ търпи извиненията...е поне така си мислеше...
   Ема седеше в парка на училището и си четеше не беше гладна, за това не отиде на обяд. По едно време нещо профуча покрай нея, беше сова Ема я позна, беше совата на Драко. Тя я остави да кацне и отвърза бележцицата от крачето ѝ. Сърцето ѝ заудря в гърдите и усети, че почва да поруменява.

"Ела до общата стая на Слидерин в седем преди вечеря.
    Бъди точна!!!"
                                   Д.М

Ема препрочете бележката доста пъти, докато накрая успее да разбере какво става. Чувстваше се и притеснена, и напрегната, но все пак по-добре от сутринта. След като обядът приключи тя се насочи към часа по История на магията, час в който можеше да заспи само като пристъпиш в стаята, но хубавата страна беше, че щеше да бъде със Слидерин. Когато се настани на един от задните чинове с Чо и още едно момиче от отбора по куидич, тя се огледа и погледът и спря върху Драко. Той я погледна за миг и след това се опита да задържи вниманието си върху часа, но понякога поглеждаше скришом към Ема.
-Ой!-Чо възкликна тихо, Ема се откъсна от унеса и видя че целият чин е в мастило. Тя дръпна листата си и се отмести леко.
-Спокойно, нищо не е станало...!-Ема замахна с пръчката си и мастилото изчезна.
-Може да ползваш моето!-Ема побутна мастилницата си към Чо.
-Мерси!-Чо прошепна и заби нос в листата си. Ема отново се загледа в Драко и така прекара остатъка от часовете.
   Беше шест и половина Ема и Чо си бяха в стаята. Тя още беше притеснена и явно и личеше.
-Ъм..Ема добре ли си?-Чо го каза доста несигурно.
-Добре съм!-на Ема хич не и се говореше затова тръгна да излиза, нищо, че беше рано.
-Къде отиваш, вечерята е чак от седем?
-Не ти влиза в работата, къде ходя, какво правя и дали съм добре или не, просто не ми говори, ако не е наложително!-Ема затвори вратата зад себе си и тръгна към общата стая на Слидерин. По пътят попадна на Рон, който явно пак беше тренирал или поне с бе опитал.
-Хей, Рон как мин...
-Ужасно!-кратко и отговори момчето.
-Не се отчайвай де, ъм..айде. в неделя да потренираме какво ще кажеш!-Ема се усмихна мило.
-Наистина ли! Ами да, да нека да е неделя, мерси, че ще ми помагаш!
-Всичко за приятел!-Ема помаха за чао и продължи към подземията.
-Да, приятел.-Рон се отдалечи и се загуби във вече насъбралите се ученици за вечеря. Когато пристигна вече беше седем, тя стоеше пред входа за подземията на слидерин, но нямаше и следа от Драко. Ема  почуства как коремът и се свива, да не би да беше зскъсняла.
-Шшш!-някой запуши устата ѝ с ръка и я задърпа в общата стая на Слидерин, която беше пуста.
-Не говори, качвай се!-Драко я побутна леко и Ема тръгна. Влязоха в стаята му той заключи вратата и се обърна към нея.
-Какво става!-изпревари го Ема.
-Нищо,...всъщност...просто ме изслушай!-Ема го погледна и кимна.
-Ами аз...това което казах ...
-Знам, че не го мислеше!-Ема реши да му спести ново обяснение.
-Но как..
-Чух разговорът ви с Хърмаяни, не беше трудно, та вие си крещяхте!-Ема се усмихна  предпазливо и погледът ти се спря на леглото на Драко, на което нямаше особено хубави спомени.
-Чуи...-подаде Драко като видя погледът на Ема.
-Аз не трябваше да съдя прибързано, това е било шок за теб, аз трябваше да те разбера, но все пак ми стана гадно, че не разбра, че съм аз! Не бих го направил никога с теб... Ох...това не прозвуча добре,...ъм..тоест имах предвид,...ъм.. само ако искаш де, бих го направил ..., но не на сила!-Ема сложи пръст на устните му и се усмихна леко, а от очите и капеха сълзи, тя го прегърна силно, той потрепери и се усмихна. Ема го погледна в очиъе, но след това погледна засрамено надолу.
-Извинявай...аз..не тряб...-Драко я целуна, Ема се почувства на сигурност в обятията му, но тя не искаше да усеща само прегръдката му тя искаше нещо повече.
-Драко..?
-Да принцесо?
-Искам го!