𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

10.

Оставаше един ден до идаването на учениците от Дурмщранг и Бонатон. Ема още от сега си беше подготвила картонче с името си и нямаше търпение да го пусне в огъня. От друга страна  последният месец повечето лични вещи на Драко изчезваха, заради Попи и той почти беше забравил за турнира и желанието на Ема да се включи в него, за това не ѝ натякваше много напоследък.
-Укроти си гномчето, вече не останаха неща да взима и не знам, какво точно цели с тези кражби, нали задачата му е да ни раздели, а не да ме съсипе!!!-Драко за пореден път се оплакваше на Ема от духчето ѝ, на нея и се стори, че времето е зациклило, защото само това чуваше поредните няколко дни.
-За не знам кой път ти казвам, аз не мога да ѝ давам команди, не знам защо, но е така, тъй че го приеми!!! Сега отивам при професор Спраут, имам билкология, ще се видим на обяд!-Ема се надигна и го целуна, той ѝ отвърна, но леко нехайно, защото не беше в настроение. По пътяя към парниците засече Рон и Хърмаяни и тръгнаха заедно към часа.
-Къде е Хари?!-поинтересува се Ема.
-Честно казано и ние не знаем, само се надяваме да дойде на време за часа!-Хърмаяни го каза леко отегчено и погледна зад себе си.
-Да, той си е доста самостоятелен понякога!-Рон го каза с подобна на Хърмаяни интонация и се усмихна на Ема, тя му отвърна и той засия. Те прекарваха доста време в тренировки заедно и се бяха сближили доста.
-Защо, Малфой изглеждаше толкова раздразнен?!-Хърмаяни погледна един последен път зад себе си и се обърна към Ема.
-Ааа, ами загуби си едно нещо и се вкисна!-Ема едва се задържа да не прихне, като се сети как Драко гони духчето с една обувка и за физиономията му всеки път щом му се изплъзне.
-Да общо взето напоследък си е раздразнителен, за това не го тормозя много, а вие...ще се включвате ли в турнира...аз смятам да се пробвам!-при тези думи на Ема, Рон я изгледа изплашено.
-Ааа, не, не можеш, много е опасно...-но Ема го прекъсна.
-Вие с Драко да не сте се наговорили, да ни забранявате, не съм на три, сама си решавам!!!-тя измрънка още нещо и си замълча.
-Рон тя е права, всеки взима решение за себе си!-въпреки подкрепата на Хърмаяни, Ема продължи да се муси докато не стигнаха до часът.
-Здравейте ученици, днес ще трябва да оберете плода на" Дентреите", но внимавайте, защото ако ви ухапят може да ви парализират,...частично де, но все пак внимавайте! Сега сложете си ръкавиците и събирайте само узрелите, тоест лилавите на цвят, жълтите не ги пипайте, Разбрахте ли?!!-последва шумно "да" и всички се заловиха за работа. Хърмаяни Ема и Луна бяха наобиколили, едно значително по-голямо от останалите растения, то имаше нещо като уста на стъблото му, което изглеждаше като разтопена лава и остри игли на червените му листа.
-Е, да започваме, ето ръкавици!-Ема раздаде на всяка по един чифт и посегна към първото лилаво плодче.
-Аах!-тя бързо си дръпна ръката, защото растението я удари с шипестите си листа.
-Добре ли си!-извика Луна, а хърмаяни посегна да вземе ръкавицата на Ема, която висеше прободена на един от клоните.
-Що за дяволско нещо е това, искам да остана цяла до края на часа!!!- Ема си взе ръкавицата и се облегна на стената.
-Ема, ръката ти! Добре и е , ръкавицата беше прободена!-Хърмаяни я погледна притеснено.
-Да, да, хайде, че имаме още много работа!-в последният половин час се бореха с огромното подобие на растение, докато Ема не усети, че ръката и изтръпва.
-Ъм, май все пак ме е ухапало!-ръкара ѝ увисна безжизнена отстрани и Ема само леко я побутна.
-Професор Спраут, Професоре!!!--двете момичета извикаха, и жената пристигна при тях.
-Да, какво има милички! -Ема я ухапаха!-Хърмаяни посочи ръката на приятелката си.
-Ох, още един, тръгвай с Уизли, към сестра Помфри, поне ти е само ръката, той някак си е парализирал единият крак и двете ръце!!!-Спраут си тръгна и Ема потегли към Рон, щастлива, че няма да докосва това нещо повече.
По пътят към лечебницата, Рон накуцваше доста смешно а двете му ръце се поклащаха отстрани. Ема леко се засмя и Рон я погледна ядосано.
-Смешно ли ти е?-той се приближи към нея с голямо усилие.
-Ами малко, само искам да разбера как го направи!-тя леко се изкикоти и го потупа по рамото с здравата си ръка.
-Невил го изпусна отгоре ми..
-Но защо го в вдигал, на мен ми стига само да го гледам от безопасно разстояние!!!
-Той обича растенията и искаше да го види по отблизо, но това нещо замахна, той се стресна и го метна по мен!!!-Ема беше сигурна, че Рон се опитва да жестиколира, но май беше забравил, че ръцете му недействат, което я накара да се подхилква по пътят към сестра Помфри. Те вече бяха пред лечебницата, Ема отвори вратата, защото Рон не беше в кондиция да прави нищо с ръцете си и те се настаниха на едно от леглата.
-Пак ли ми пращат парализирани и миналият час имаше шестима, Шестима представяте ли си?!!-сестрата почна да рови в едно шкафче и извади едно стъклено шишенце.
-Ой, една доза ми е останала, трябва да отида до професор Снейп да ми даде малко корен от "Дентреите" ,да забъркам още малко! На кой да го дам обаче...
-Дайте го на него сестра Помфри, той се нуждае повече от мен!-Еам вдигна поглед към Рон.
-Не, дайте го на..
-Рон та ти едва ходиш при мен е само ръката и то лявата, ще се оправя...