𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

23.

-Вие няма да го позволите, няма да ги оставите да ни направят едни от тях!!!-Ема изписка и наметалото вече не вършеше никаква работа, защото студа пак полази кожата ѝ.
-В момента няма какво да направим, най- много да измъчи още е дин член на семейството ни!-Луциус вече я гледаше в очите и тя се почувства някак странно.
-Вие казахте нашето семейство, това значи ли, че...
-Естествено, че си от семейството!- той се опита да се усмихне загрижено, но се получи повече като разкарай се. Ема беше доволна и на малкото което получи и както по принцип сълзите ѝ потекоха. Тя прегърна Луциус, беше малко странно, но това беше най-близкото до баща което имаше.
-Благодаря!-тя се отдели от него.
-Няма да им позволиш да го направят...ще опиташ нали?
-Естествено, а сега влизай, стана много студено и също Драко не си почива...
-Защо го казваш?
-Защото гледа през прозореца.-Луциус кимна към един от продълговатите прозорци на имението, за първи път като че ли от векове Ема се усмихна.
-Май не ни вярва особено!-тя продължаваше да се усмихва.
-Не вярва на мен, но това е друга история...сега се качвай трепериш!-Ема кимна и тръгна към имението.
-Няма ли да дойдеш?-попита  го тя като видя, че Луциус не помръдва.
-Не...по късно ще вляза.
-Тогава...ето.-Ема му подаде наметалото и тръгна обгърнала се с ръцете си към имението.

-Какво говорехте? Ема защо трепериш, какво е станало...
-На вън е студено Драко...-но той вече я завиваше със завивката и я премести на леглото. Драко легна до нея, а тя се облегна на рамото му.
-Баща ти ме викна за да ми каже, че...
-Волдеморт ни иска при него, знам.-Драко я премести в него и я прегърна, Ема отново усети успокоението и сигурността, която ѝ доставяха допирът и близостта с него. Тя се отпусна и за миг се почувства като в първото си посещение тук, когато мислеше Драко само за приятел и за нищо повече, а сега нещата се завъртяха в съвсем различна посока от очакванията ѝ.
-За какво си мислиш?-попита я той и прокара пръсти в косата ѝ.
-За първото ми идване тук.-Драко се засмя на тези думи.
-Защо?-попита той усмихнат, а Ема се почувства някак глупаво.
-Не знам точно, просто ми изкочи този спомен...
-Кой точно?
-Ами, помниш ли когато се целунахме за първи път,  след това майка ти ми благодари, че съм те накарала да се усмихнеш или по скоро да се смееш, каза че по принцип не си го правел често...за това си мисля, а ти...за какво мислиш?
-За лицето ми обезобразено от твоите...ъм дарц стрелички, нали така бяха...още пазя рисунката и за това как си ударих ръката, когато ме дръпна на земята при теб!-Ема го гледаше със смесени чувства, искаше да се засмее, да заплаче, да го удари и да го прегърне.
-Ти избра най-прекрасните спомен...
-Всички спомени с теб са ми важни, не мога да си избера само един?-Драко усети, че Ема се отпуска и осъзна, че заспива.
-Лека нощ, принцесо!-той я целуна по челото, а тя се усмихна сънено.
-Лека... нощ...-Ема се прозя и затвори очи и след малко заспа на гърдите на Драко.