𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

22. Волдеморт 2

Драко се събуди в стаята си, Ема стоеше до него, а ръцете с които беше обвила неговите трепериха, очите и още бяха зачервени и виждаше мъгляво, но не ги откъсваше от него.
-Буден си, буден си!!! О толкова съжалявам, аз съм виновна, не трябваше-не трябваше...!!!-останалото не се разбра защото Ема пак избухна в сълзи.
-Какво...Ема дишай!-той се надигна макар и още леко зашеметен и я притисна към себе си.
-Защо ме боли главата толкова?!
-Ами...-тя подшмръкна няколко пъти и се згуши още по-близо до него, до колкото бе възможно.
-...к-когато те уцели т-ти си удари главата на ръба на стола, но проклетникът не спря когато го видя, той-той продължи и ме гледаше в очите и по някаква причина не можех да отместя поглед, пък камо ли да помръдна...майка ти ми каза да стоя при теб...нещо което така или иначе щях да направя и сега....-тя заплака и отново нищо не ѝ се разбираше.
-Моля те спри да плачеш, разтриваше и мен така!
-Трябва да си разстроен, та аз едва не те убих!-Драко се усмихна с крайчеца на устата си и я погали по косата, но Ема потрепери и се отмести.
-Какво- Какво направих?-той махна ръката си.
-Ти...нищо не си направил, но когато стоях и гледах каво ти причинява, този...
той ме галеше и ми шепнеше разни неща, но никой не го махаше от мен...защото теб те нямаше, тоест...е разбра ме, просто не мога да си се представя без теб!-Драко я гледаше и сърцето му се късаше, той знаеше, че не трябваше да слуша баща си и да каже на Ема за ставащото, но вместо това я въвлече и нея в малката тайна на семейството му.
-Емили...-чу се страничен глас, който изобщо не се вписваше в ситуацията.
-Емили, той...Драко събуди ли се?-неуместен въпрос, защото Драко всеоще беше обвил ръцете си около плачещата Ема, видимо буден, но от там от където гледаше Луциус, балдахинът препречваше гледката.
-Да...буден е.- изфъфли Ема през сълзи. Луциус се доближи и се опита да скрие възмущението си когато ги видя, между него и Драко имаше някакво напрежение, те се гледаха като че ли цяла вечност.
-Щом свършите, Емили би ли излязла с мен отвън...трябва да поговорим!-Луциус наруши мълчанието което сякаш прогаряше всяка частица светлина и щастие.
-Ъм...да ще...дойда?!-Ема с огромно нежелание се откъсна от Драко за да го погледне, но лицето му беше безизразно, а прегръдката му преминаваше в задушаваща хватка.
-Всичко ще е наред...-Ема прошепна и остави нежна целувка по устните му, не ѝ се искаше да ги отделя от неговите, целувката беше като далечен мираж за който бегло си спомняше, имаше чувството че от векове не ги е докосвала толкова истински, както сега. Докато се усети Драко я бе притиснал на свой ред, докато отново глас, като че ли от друго време място и като цяло много далечен суров глас не спука балончето в което се бяха изолирали.
-Да тръгваме, Драко се нуждае от почивка!-Ема усети как я прорязва студена празнина, когато напусна обятията на Драко и сигурността също изчезна, чувстваше се някак гола, все едно всеки момент можеха да и причинят немислима болка. Тя последва Луциус в студеният коридор, след това надолу по стълбите и Ема пребледня.
-Нали...нали не се връщаме там...?-тя се опита да звучи спокойно, но споменът беше толкова пресен, че леденото острие се заби по навътре.
-Не, ще се разходим в градината...като гледам ти трябва малко чист въздух.-отговорът беше спокоен което някак накара Ема да се почиства малко по добре.

Тя беше забравила колко късно е всъщност, но в същото време звездите така огряваха Земята, че всичко навън се виждаше в бледо сини форми. Те тръгнаха по влажната трева, а Ема почна леко да трепери заради нощния вятър.
-Няма да стоим дълго...но има достатъчно проблеми на главата и една настинала магьосница няма да ми е от полза...-Луциус свали наметалото си и го наметна върху Ема.
-М-мерси!-въздухът и едва стигна за тази дума, но топлината, която я обгърна от учудващо студената мантия я накара да потрепери.
-Нека да ти кажа първо, че нямам нищо против теб, Драко изглежда щастлив, по-щастливи от колкото е с мен или с Нарциса...-Луциус спря замислен, но после пак продължи.
-Това, че използва магия извън училище, ще го оправя със затворени очи, но представлението ти много трогна Ти-знаеш-кой и той иска нещо което ще развали живота ви...иска ви Смъртожадни...аз и Нарциса отрекохме...
-Защо не дойде и тя?-Ема не задържа любопитството си.
-... добър въпрос, но нямам конкретен отговор, каза, че трябва да се разбираме... Но това няма значение, въпросът е, че когато Лорд Волдеморт иска нещо го получава и рано или късно, насила или не, ще си сбъдне желанието!