25.

297 8 12
                                    

-Ема...тук...Ема!-гласът на Луна откъсна Ема от мислите ѝ, те с Драко тъкмо се бяха качили в Експрес Хогуортс и изобщо не им беше до сладки приказки.
-Здравей Луна...как мина ваканцията?!-тя попита за да не разказва тя първа. Двамата се настаниха в купето при Луна и изслушаха всичко, макар и да не разбраха повечето от историята.
-А вие какво правихте?-през умът на Ема минаха хиляди случки, но нито една не ставаше за разказване, то оставаше да ѝ каже:
-Ооо, нищо само се запознах с Волдеморт и сега съм смъртожаден, както и Драко и сме на мисия да съботираме най-важното събитие в магическата история...нищо особено!-това казано на глас би накарало Луна да припадне, за това Ема извъртя нещата.
-Срещтнахме се със семейни приятели...
-Какво е това на ръката ти?!!-Луна изписка и Ема не довърши.

*По рано сутринта*
-Ема защо се бавиш толкова!!!-Драко отвори вратата на банята и видя Ема плачеща на пода с окървавена лява ръка.
-Какво си направила!!!
Ема само изхлипа, цялата трепереше. Ноктите на дясната ѝ ръка бяха в кръв от опита да махне черният знак с тях.
-Н-не се маха, не се маха, Драко не се маха!!!-тя почна да трепери по силно и започна отново с опитите да махне знака. Драко се затича към нея и хвана ръката ѝ точно преди да се докосне, прегърна я силно, но продължаваше да държи дясната и ръка в неговата.
-Ема дишай, моля те...чуваш ли ме...Ема погледни ме в очите!!!-тя вдигна поглед към сините му очи на които беше изписана тревога. Притисна се още по силно към него и заплака.
-Всичко ще е наред...стани дай да измием това нещо.-тя се изправи бавно още в прегръдките на Драко, чу се пускането на чешмата и тя внимателно сложи ръце под течащата вода. Драко почна да отмива кръвта, по снежно бялата повърхност на мивката потекоха струйки кръв, Ема стисна зъби заради щипането на водата, но продължи безмълвно да гледа струйките кръв. Когато Драко се увери, че в почистил всичко, превърза ръката ѝ и я целуна по челото.
-Б-благодаря.- успя да продума Ема и опря глава на гърдите му.
-Обещай ми да не го правиш повече.- тя му отговори като допря устни до неговите, след това слезе до вратът му и постави нежна целувка на мястото под ухото му, прокара здравата си ръка по гърдите му. Той я притисна до стената, но след това се дръпна и се усмихна леко.
-Не е сега момента...но ще ти се реванширам...скоро.

*Във Хогуортс Експрес*

-Какво и е станало...ДРАКО!!!-Луна местеше поглед ту към единият, ту към другият.
-Само не викай, моля те...пробвах да направя една отвара, но се обърка малко.-Ема скалъпи набързо тази измислица, но Луна не изглеждаше убедена.
-Ти отличничката по отвари...да объркаш нещо?-приятелката ѝ я изгледа иронично, а Ема можеше да се закълне, че ъгълчето на устата на Драко потрепна в усмивка.
-Дори и перфекционисти като приятелката ми, правят грешки.-Драко се подсмихна и сложи ръка на бедрото на Ема. Тя се изчерви, но не се дръпна.
-Нищо сериозно просто драскотина.-тя се усмихна леко пресилено на приятелката си. Лу последно ги погледна с надеждата да ѝ кажат истината, но знаеше че щом сега не е моментът не трябва да разбира, за това в остатъкът от пътуването се опита на не ги притиска.


𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚Where stories live. Discover now