𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

21. Волдеморт 1

Ема се събуди от странен шум от долният етаж, обърна се за да види дали Драко също се е събудил, но него го нямаше, явно още не се беше върнал. Тя стана, наметна се с черната си мантия и се запъти към долният етаж. Когато стигна до краят на стълбището видя две черни сенки, които стояха пред вратата на трапезарията. Ема извади пръчката си и се съсредоточи в сенките, чу някакви дрезгави гласове, но нито един не ѝ беше познат, а и не чуваше какво си говорят. Тя слезе няколко стъпала по надолу и напрегна всичките си сетива за да успее да чуе нещо, но в този момент единият се обърна.
-Имаме си подслушвач...хвани я!!!-единият се провикна и запрати магия към Ема, която тя отблъсна а учудваща лекота. Тя се паникйоса и тъкмо да викне другата сянка я хвана. Опита се да му направи магия за вцепеняване, но той я отблъсна и за нейно щастие улучи другият. Когато той разхлаби хватката осъзнавайки, че е парализирал другият, Ема се затича към вратата на трапезарията с надеждата, че ще се скрие.
-Ах ти...!!!-в този момент той скочи върху нея, те се блъснаха във вратата, която се отвори и двамата паднаха на прага. Ема скочи бързо на крака.
-Патрификус тотаус!-тъмната фигура на човека не помръдна повече.
-Ема?!!!-в рози момент осъзна, че не е сама, тя се обърна и гледката която видя едва не и причини удър. На дългата маса за вечеря стояха поне дузина екземпляра от тъмните качулати силуети, заедно с Нарциса, Луциус и Драко, който я гледаше стреснато. А в краят на масата стоеше бледа фигура с червени очи, която я гледаше с неподправен интерес.
-Луциус, май имаме натрапник, който току що повали двама от верните ми помощници...какво ще кажеш по този въпрос?-каза все така втренчен в Ема, астуденият глас проехтя в притихналата зала, но преди Луциус да отговори прозвуча друг мазен глас идващ от жена с черна къдрава коса, подпухнали очи и леко налудничав поглед.
-Нека аз господарю...Круц...
-Не!-Драко стана от стола и взе пръчката от ръката на жената. Ема още стоеше потресена и закована на едно място.
-Как смееш...!!!-гласът на жената изписка.
-Белатрикс няма нужда,...Драко би ли казала, защо тази млада дама е тук, щом баща ти неспособен да го направи?!-Ема имаше чувството, че всеки път щом чуе студеният глас я пробождат с меч.
-Това е Емили... Емили Снейк, тя живее при нас от известно време.- Драко едва прикриваше треперенето в гласът си.
-Ааа... колко любопитно...бащата срещу нас, дъщерята с нас, а Драко би ли казал защо проявяваш такава загриженост, към нея?!
-Ами...-Драко дори не успя да довърши, когато Ема извика без да се замисля.
-Аз не съм с вас и няма и да бъда, проклетник такъв!!!-всичко притихна.
-Прости за объркването... Драко върни пръчката на леля си...да видим дали Емили ще е толкова учтива и след това!-смехът който последва накара всички да изтръпнат.
-Не моля те Бела, недей!-Нарциса погледна сестра си и тръгна към Ема.
-Ема миличка, толкова съжалявам, ела на вън...
-Нарциса казах ли да я извеждаш, нека седне при нас...на твоето място, за да е до Драко, виждам, че има нещо любопитно между тях!-тя посрещна думите му с неодобрение, но не повдигна темата и заведе Ема на мястото ѝ.
-След, като вече не ни прекъсват искам да разбера... Луциус защо не каза, че в семейството ви има гостенка и при това от добро семейство, щяхме да я посрещнем по подобаващо?
-Господарю аз... не исках да ви притеснявам...
-Луциус, правиш грешка след грешка, представи си момичето да не се бе справило с двамата пазачи, представи си я мъртва само защото си решил да не ме притесняваш! Такъв силен магьосник...загубен заради твоето невежество!-ръката на Драко инстинктивно хвана тази на Ема и я дръпна към себе си. Тя го погледна, но той извърташе поглед всеки път, когато усетеше да го гледат.
-Господарю...момичето не е ли заплаха за нас?-обади се друга качулата фигура. Ема се чувстваше унизена когато я обсъждаха пред самата нея, но се опита да не забравя да диша и да не пуска ръката на Драко, който упорито продължаваше да не я поглежда.
-Ще изкрещя!-Ема му прошепна в ухото, в този миг той се завъртя и я погледна, планът и бе проработил.
-Какво...не...защо?-той и отвърна дори по тихо и вече не отместваше поглед от нея.
-Защо ли, поне така ще привлека вниманието ти!-Ема го каза през зъби, а Драко я погледна ядосано, но продължаваше да държи ръката ѝ.
-Емили...знаеш, че не правя лошо без причина...
-Може да не лъжете Лорде!-Ема се опита да не звучи подигравателно, но не стана.
-Ема мълчи!-Драко я стисна за ръката толкова силно, че Ема помисли, че ръката ѝ е счупена.
-Не е хубаво да говориш така, защото още един такъв отговор и ще дам на Бела да си поиграе с теб!-гласът на Волдеморт изведнъж натежа, но Ема не се повлия от него.
-Няма да се подчинявам на теб!
-Така ли? Винаги мога да те накарам да правиш каквото ти кажа!-усмивката му стана подигравателна и заплашителна.
-Да видим, ако искаш използвай Круцио, но нищо няма да ми стане...
-Не на теб глупачке!-на Ема и отне няколко секунди докато разбере точно какво и каза, но когато схвана вече беше късно проклятието Круцио полетя покрай нея и се удари в Драко.