𝖍𝖆𝖙𝖊𝖗𝖘 𝖔𝖗 𝖑𝖔𝖛𝖊𝖗𝖘 𝟚

8.

Ема стоеше пред вратата на студеният кабинет на професор Снейп, който я гледаше изпитателно. Минаха няколко минути в които никой не каза нищо, докато Снейп не проговори.
-Седнете Емили!-гласът му огласи студената стая. Тя бавно тръгна към писалището на професора, столът изскърца и тя се намести, докато се опитваше да не гледа Снейп в очите.
-За какво сте ме викали професоре?-изпелтечи Ема, като погледна Снейп с голямо нежелание в очите. Той отново помълча малко, като я гледаше без да отмества поглед от нея, Ема имаше чувството, че вижда какво си мисли.
-Лятото не сте се появила в домът си...баща ви се притеснява за вас и понеже писмата му не биват прочитани от вас, той се свърза с мен!-Снейп се опита да добие бащински вид, но по скоро изглеждаше заплашително.
-Няма да се върна в този затвор!!! По-добре да нямам дом отколкото да живея там!!!-Ема почервеня, нима баща ѝ е решил да пише точно на Снейп, какво би направил той за да я предразположи да се върне при семейството ѝ лъжци.
-Не, не госпожице Снейк, той не искаше да разбирате, че е говорил с мен...
-Как така?-Ема изведнъж се заинтересова от разговора.
-...така както казах, той не искаше да знаете, че сме говорили, но нали се падаме някакви роднини и той опря до единствената връзка с вас, тоест мен...
-Роднини ли?!!-тя седеше с отворена уста.
-Бихте ли спряли да ме прекъсвате, явно във всяка къща има по един отворко...така, разбирам защо сте искали да си тръгнете, на времето и майка ви не издържаше на напрежението покрай баща ви и изчезваше по седмици, дори и месеци от вкъщи и как нямаше да бяга, баща ви си беше обсебващ...
-Елини не е моя майка!!!-Ема почти лилавенееше, толкова се ядосваше, че и говори за гадното и семейство, а сега и за мъгълката която я тормозеше цял живот.
-Не...ме...прекъсвайте... Снейк! Наясно съм, че мъгълката не ви е майка, познавах Рита...
-Познавали сте я!-Снейп реши да не обръща внимание на изблика на Ема и продължи.
-... същата като вас, без задръжки, свободна и правеща каквото си поиска, но и нея баща ви я тормозеше...въпреки, че той нищо не подозираше, след всеки спор тя изчезваше и идваше при мен,...както и да е, не за това ви викнах!-Снейп се прокашля леко и продължи.
-В писмото, той ме молеше да ви наблюдавам и да гледам да стоите далеч от господин Малфой и семейство му и да не позволявам да се виждате с него, както в училище така ѝ през ваканциите, но както забелязвам вие си имате достатъчно причини да се карате и здобрявате, тъй че мойта намеса би била излишна!-той замлъкна и Ема се престраши да проговори.
-И като смятате да не го правите, защо ме викнахте и как така майка ми е бягала при вас и...
-Просто искам да ви помогна, както помагах на майка ви...
-Да ми помогнете!
-Бихте ли спряли да повтаряте всичко което ви казвам! Не искам да помагам на баща ви, за НИЩО, за това поговорих с едни приятели и намерих къде да живеете, за да не се връщате в домът си, защото баща ви точно това и чака, да ви разделя и да се върнеш защото няма при кого да отидеш!
- Съжалявам, не искам да прозвуча груба, но не смятам, че е удачно да живея...
-НЕ с мен Емили! С  Нарциса и Луциус Малфой!-Снейп се усмихна и този път го докара горе-долу.
-Но баща ми иска от вас обратното!-Ема се чувстваше, като паднала от някоя от астрономическите карти на професор Терелони.
-Не ми е за първи път, да не слушам баща ви, като се замисля никога не е имало! Ако нямате въпроси свободна сте, но дори и да имате, нямам намерение да отговарям!-Снейп пак върна студеното си изражение и стана от писалището.
-Но професоре аз...
-Някой друг път!-той извади някаква стъкленица и я разклати като от нея се чуха тихи писъци. Ема тръгна към вратата ядосана, че не може да разпита Снейп за майка си, но щастлива от това, че вече живее при Драко.
-Оо да, Снейк...ако може посещенията при г-н Малфой да са по-рядко и по-тихи!-професора я погледна насмешка, а Ема почервеня като домат и побърза да излезе, като кимна, че го е разбрала.
-Е какво стана вътре!- Драко още я чакаше пред кабинета.
-Аа, ами вече живея у вас!-Ема го каза по между другото и тръгна напред.
-...и трябва да сме по тихи , когато идвам в стаята ти!-тя почти го прошепна и продължи напред, докато Драко я гледаше, като ударен.