The Maze Runner :The Beginning

Глава 1 - Първото момиче

Събудих се в метална кутия, с метални решетки, движеще се нагоре. Въздухът беше задушлив. Не помнех нищо Обзе ме страх. Къде бях? На къде ме водеше кутията? Защо не помнех нищо? Как се казвам?

Опитах се да стана обаче забелязах, че кракът ми е счупен и малко кървеше. Беше тъмно. Имаше много кутии и туби пълни с вода. Изведнъж се чу много силен писък. Поне така мисля, който кънтеше навсякъде. Рязко кутията спря и вратите на тавана се отвориха. Светлина проби очите ми и си сложих ръката на лицето си. Чувах как много хора шептят и когато свикнах със светлината видях някъде към 60 - 70 момчета. Нямаше нито едно момиче. Всички ме гледаха с почуда, споглеждаха се, смееха се, разменяха по някоя дума и пак ме гледаха. При мен скочи едно високо, русо момче с красиви кафяви очи. Той внимателно и бавно се приближи и ми прошепна така, че само аз да го чуя:

-Хей, спокойно няма да те нараним! Тук си в безопасност и няма да им позволя да те наранят, разбра ли?! - гледаше ме в очите и ми подаде ръка. В отговор аз само кимнах и започнах малко да се успокоявам.

-Добре, аз съм Нют и ще ти помогна затова не се плаши! Хайде да те измъкнем от тук и да те разведа! - аз плахо поех ръката му и погледнах към счупения си крак и Нют погледна кракът ми, след това ме вдигна на ръце и ме измъкна от кутията. Той се обърна към всички:

-Добре, всички връщайте се на работа! Аз ще я заведа до Джеф да видим как е кракът ѝ. - той ме гледаше с усмивка и продължи да ме носи нанякъде. Стигнахме пред някаква малка къща и влязохме. Вътре имаше много лекарства, спринцовки, бинтове и други. От някаква врата изскочи момче с кафява коса. Погледна ме  и се учуди. Нют ме постави на някакво легло и ме запозна с учуденото момче, което се беше вцепенило на място.

-Новобранке това е Джеф. Той е нашият лечител и ни лекува, ако има нещо. - Джеф ми почисти кракът и го превърза.

-Ще ѝ трябва почивка за да може кръвта и да спре да тече и ще трябва да хапне нещо, за да може да и се възвърне загубената кръв! - каза Джеф леко объркан и учуден . Погледна Нют и излезе. Тогава Нют дойде до мен на леглото и седна .

-Добре ли си? - попита с леко притеснение в очите.

-Д-д-да!- казах с треперищ и уплашен глас. Тогава той ме хвана за ръката и започна да ме успокоява. Обясни ми всичко за това място и ми каза, че е втори главен тук. Джеф дойде с храна и ми я подаде. Видя, че кръвта от раната на кракът ми е спряла да тече и ми смени превръзката. Аз започнах да се храня и не след дълго съм заспала. Усетих, че някой ме вдига и ме носи на някъде. Отворих леко очи и видях Нют. Беше топъл, а навън беше студено, затова се сгуших в него, а той ми прошепна.

-Добър вечер, новачке! Виждам, че си уморена и ти се спи, затова ще те оставя да поспиш в моята стая. Аз съм отвън при другите край огъня, ако има нещо ме извикай! - каза той като ме постави в неговото легло и ме зави.

-Благодаря ти за всичко! - казах със сънен глас и леко се усмихнах. Той ми се усмихна сладко и ме погали по косата.

-Лека нощ! Утре ще имаме голям ден затова поспи добре! - усмихна ми се и излезе. Не разбрах кога съм се унесла и заспала.