Първото момиче на име Никол се влюбва в момче на име Нют. Но, разбира се ще имам и доста пречки между тях като Лабиринта или като момче на име Хари който я тормози и я мрази...
Дали ще успеят да са заедно ще разберете като прочетете историята. (тя е...
Аз, Томас и Минхо започнахме да бягаме, като аз ги следвах. Лабиринтът беше огромен, по стените имаше лиани, на земята понякога имаше слуз. Бягахме около час-два и накрая решихме да седнем да си починем. Седнахме на земята, като се бяхме подпрели на стената, аз си извадих водата и отпих идна-две глътки, Томас си извади сандвича и отхапа, а Минхо си изсипа малко вода на лицето за да освежи понеже беше много горешто.
-Минхо, може ли да те попитам нещо?
-Разбира се, питай!
-От колко време си тук?
-3 години...
-И още не си намерил изход?
-Все още не, но и надеждата ми започва да изчезва!
-Томас, ами ти?
-От 5 месеца.... Но вярвам, че има изход, просто не сме го видели все още!-Томас се замисли за момент тогава му хрумна нещо и се изправи, като подкани мен и Минхо да си изправим.
-Сетих, се нещо и искам да ви го покажа!-започна дабяга, аз и Минхо се спогледахме и започнахме да бягаме след него. Бягахме около15 мин. и стигнахме до една стена на която имаше лиани, чак до върхът настената. Томас отмести лианите и извади някаква част то машина.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
-Когато Минхо беше болен и трябваше аз да го замествам, дойдох тук и реших да си почина, но тогава намерих това и не знам за какво може да е!
-Възможно ли е това да ни помогне да намерим изхода?-попитах като поглеждах ту Томас ту Минхо.
-Вярата ми беше изчезнала, но след като ми показа това е възможно до ни помогне да намерим изхода!-каза Минхо като си сложи една малка усмивка. Аз се замислих.
-Ами ако това е част от някой скръбник? Ако това водидо домът им, където се крият сутриин?-попитах, като го мзех в ръце и започнахда ходя из лъбиринта. Те ме следваха, а аз без да искам натиснах някакво копчеи започна да мига всеки път когато направих някоя крачка. Обърнах се към Томаси му го дадох, той го взе и след това започна да върви, аз и Минхо го следвахмедокато не стигнахме до едно голямо място където имаше много големи остриета.
