The Maze Runner :The Beginning

Глава 2

                                                                                                                                                                                               Събудих се от леко побутване по рамото и чух как някой ми шепти нещо. След като отворих очи видях Нют седнал на леглото до мен.

-Добро утро новобранке! Време е да ставаш защото с теб имаме много работа!-каза той, след което ми се усмихна и ми помогна да стана, а крака все още  ме болеше.

-Първо ще те запозная с Алби, той е главния тук и ще ти обясни някои неща за това място! След това ще те разведа и ще ти изберем работа и ще те запозная с останалите!-каза Нют като ми помогна да стана и да изляза от стаята. Той ме заведе по средата на поляната, където стоеше едно голямо чернокожо момче на около 18 - 19 години. Той се обърна към мен и ме погледна първо учуден, но след около 10 секунди се съвзе.

-Здравей, аз съм Алби и съм главният тук! Аз командвам и разпределям работата, когато ме няма Нют командва! Имаме 3 много важни правила, които искам да ги спазваш или може да има последствия!-каза той с много строг и сериозен поглед към мен.

-1.Всеки си има работа и си я изпълнява, защото не харисваме авантюристи. 2.Уважаваме се един друг и не нападаме друг шанк от поляната, защото трябва да си имаме доверие. И 3. НИКОГА НЕ ПРЕМИНАВАЙ СТЕНИТЕ ОСВЕН АКО НЕ СИ БЕГАЧ!!!-каза Алби като на третото правило беше с много строг глас.

-Разбра ли ме новобранке?-попита ме Алби, а аз само му кимнах.

-Добре след като си разбрала, те оставям Нют да ти покаже работите и да си избереш една от тях, и ако не е проблем може да започнеш още днес или утре.-аз само кимнах и Нют тръгна на някаде, а аз го последвах. Той ми показа всички работи и вече бях готова с избора си.

-Нют?-той ме погледна и ми се усмихна-Може ли да съм градинарка, ако не е проблем?

-Разбира се че може! Ела ще ти покажа какво ще правиш и ще ти обясна някои неща!-каза той с една голяма усмивка на лице. Тръгнахме към градината и тогава ме запозна с Зарт, който сееше нещо-Зарт това е нашата новобранка! Тя ще новата градинарка тук.

-Здравей, аз съм Зарт!-каза момчето, което носеше синя тениска. Беше рус с кафяви очи.

-Здравей!-отвърнах аз, като му се усмихнах и огледах мястото. Нют ми намекна да тръгна след него. Аз казах чао на Зарт и побягнах за да настигна Нют. Настигнах го, а той ми подаде една кофа с едно малко дръвче вътре.

-Нют, какво ще правим и къде отиваме?-попитах, като го погледнах въпросително. Той само ми се усмихна и ми посочи гората.

-Ясно!-казах, като продължихме да вървим. След като навлязохме навътре в гората той се спря.

-Може да седнеш докато аз напълня в кофата пръст.-каза като посочи един дълъг дънер и взе кофата с малкото дръвче вътре. Аз отидох и седнах на дънера, гледах как започна да слага пръст вътре в кофата и ме дари с една голяма усмивка на лице. ,,Има красива коса и красиви очи, а за муску-" ,,Никол какви ги мислиш? Чакай какво? О боже спомних си името, аз се казвам Никол!" Станах радост и отидох да прегърна Нют с всичка сила. Той падна заедно с мен на земята, като той беше отгоре ми, а аз под него. Започнахме да се смеем.

-Какво има? Защо ми скочи така?-пита Нют като продължаваше да се смее.

-Спомних си името! Казвам се Никол!!!-казах му като се усмихнах широко, той ми се усмихна и каза: Красиво име за красиво момиче!-след това се изправи и ми помогна да се изправя. При думите му се зачервих много и погледнах към земята за да не ме види.

-Няма смисъл да се криеш! Ти си красива и го знаеш!-аз още повече се зачервиш и само леко се изкикотих. Тогава той ми повдигна леко брадичката за да мога да го погледна.

-Прекрасна си Никол!-тогава ми се усмихна и ме целуна по бузата.

-Мисля, че е време да отиваме при другите защото след малко ще се стъмни!-каза той, аз само кимнах и той ме хвана за ръката и ме поведе към поляната.