Първото момиче на име Никол се влюбва в момче на име Нют. Но, разбира се ще имам и доста пречки между тях като Лабиринта или като момче на име Хари който я тормози и я мрази...
Дали ще успеят да са заедно ще разберете като прочетете историята. (тя е...
След като обърнах гръб на Нют той не се отказа и продължи да ми задава въпроси за това дали имам спомени.
-Ники.....моля те......кажи ми иначе няма да спра!-аз се обърнах към него, седнах в седнало положение и си кръстосах краката.
-Нют, колкото и да искам да ти кажа НЕМОГА!
-Но защо?!
-Защото няма да разбереш!-казах и станах от леглото, обух си обувките и излязох от стаята. Погледнах към гората и пак видях силует на някой, но понеже е много тъмно не можах да видя кой е. Отидох до огъня и запалих една факла с огън и се запътих към гората, видя ме и започна да влиза все по-навътре. Накрая стигна дънера, на който ходим със Стайлс, приближих си до него и видях, беше седнал на дънера и беше облечен с кафяв панталон и тъмно синя тениска. Косата му беше рошава, той се обърна към мен и видях, че е Стайлс.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
-Стайлс?-той само се усмихна зловещо и каза:
-Не съм Стайлс, вгледай се в мен и помисли кукло....
-Н-не мога да се сетя....
-Тогава ще ти подскажа.....Кое расте, когато взимаш от него?-каза като се усмихваше
-Дупката.
-Кое става по-мокро, щом се изсушава?
-Кърпата
-Кога вратата не е врата?-всички спомени започнаха да се връщат обратно когато каза това.
*Спомените на Никол*
-К-когато е открехната....Void (името му ще бъде на английски понеже като го преведа не ми харесва как стои иначе на български е Празно)
-Браво кукло, една последна гатанка: Всички го имат, но никой не може да го изгуби...Какво е?
-Н-н-не знам.-той стана и се доближи до мен, лицето беше като на Стайлс, обаче беше по-бяло и едвам се виждаха розовите му устни. Аз се опитах да ходя на зад, но се спънах и тъкмо щях да падна, но Void ме хвана и попречи да падна. Цялата настръхнах, защото беше целия студен, аз започнах да треперя понеже знам, че е способен да убие човек. Той уби моята най-добра приятелка Алисън. Храни се със страхът, тъгата и болката на хората. Доближи се още повече до мен и прошепна в ухото ми:
-Кажи на Стайлс, че сега е твой ред....Пусни ме вътре!
-НЕ!-казах и избягах, бягах колкото се може по-бързо, когато стигнах огъня се обърнах за да видя дали Void беше там, но го нямаше. Отдъхнах си, тогава дойде Нют и двамата седнахме.
-Извинявай, че толкова много исках да знам...Няма да разбера дори и да ми кажеш...Никол слушаш ли ме?-размаха ръка пред мен и аз най-накрая отделих очи от гората
-Ъъъ, да, да слушам те. Нют, аз трябва да говоря със Томи за малко.
-Не може ли сутринта?-попита някак тъжен.
-Важно е!-казах и отидох до стаята на Чък и Томас, отидох до Томас и го побутах, той се събуди и каза:
-Буден съм, кой е мъртъв?-аз леко се засмях и му казах да си сложи тениска и да излезе отвън за да поговорим. След като и двамата излязохме, аз затворих вратата за да не събудим Чък, огледах се и реших да почна:
-Той се върна и иска а-аз да го пусна в-в-вътре....Видях го в гората и си спомних всичко и ме е страх!-Томас веднага се сети още докато казах „той се върна". Понеже Томас или по-точно Стайлс беше обладан от Void помни всичко, което е правил, как се е чувствал и няма как да го забрави дори и да му махат спомените. Стайлс дойде до мен и ме прегърна много силно и каза:
-За нищо на света не го пускай вътре....После не знам как ще се справя сам и не знам дали ще мога....Затова се бори срещу него, независимо какво защото знаеш какво стана, когато аз го пуснах.
-Обичам те Стайлс Стилински!-казах като се стичаха сълзи от очите ми.
-Обичам те Никол Стилински!-прегърна е още по-силно и отидохме при Нют, който беше край огънят.
