The Maze Runner :The Beginning

Глава 4

Усетих как някой ме гали по гърба и косата, леко отворих очи и се обърнах. Видях Нют, който ме беше прегърнал и ми се усмихваше, аз му се усмихнах и го прегърнах.

-Добро утро, любов! Днес ще имаме работа в градината до обяд и след това ще сме свободни.-каза Нют като ми погали косата и отмести няколко кичора зад ухото ми. При това негово действие аз се зачервих и сведох глава надолу за да не ме види.

-Може ли да те попитам нещо?-каза Нют, а аз само кимнах.-Защо плачеше когато дойдох?-попита ме, а аз се вцепених като се сетих за вчерашната случка. Помислих преди да отговоря.

-Имах кошмар затова!-казах като си сложих фалшива усмивка на лицето. „Знам, че не е хубаво да го лъжа, но не искам да си имам неприятности с Хари. А и не искам да знам на какво е способен..." Тогава чухме как някой отваря вратата и влиза, аз се надигнах за да видя как Томас, Минхо и Чък влизат и като ни видяха аз си изчервих и пак легнах за да не ми видят. Чух как Томас и Минхо почнаха да се смеят защото са ме видели как се изчервявам, Нют се обърна и като ги видя седна в леглото, а аз последвах примера му. Чък ме видя и веднага се затича към мен и скочи върху нас, а Томас и Минхо се пръсваха да се смеят.

-Казахти, че ще ги видим да се гушкат в леглото!-прошепна Томас, но достатъчно силно за да го чуем всички в стаята. Минхо продължи да се хили, а Чък стана от нас и ни помогна да станем. Те излязоха от стаята, а аз си облякох една от тениските на Нют понеже ми ги даваше. Тениската беше сива с къс ръкав и ми стигаше до бедрата. Когато излязох видях, че само Чък ме чака пред вратата.

-Чък къде са Нют, Томас и Минхо?-попитах докато вървяхме към Фрипън за да си вземем закуска.

-Алби ги извика и те тръгнаха, а аз останах да те изчакам и да отиваме да закусим!-отвърна Чък с усмивка на лице. Аз му се усмихнах и продължихме пътят си, когато стигнахме едни сандвичи и седнахме на една маса и започнахме да си говорим. След около 10 или 15 мин. Нют, Томас и Минхо се присъединиха и дойдоха при нас. Докато закусвахме и си приказвахме чух как някой ми извика името, но като се завъртях да видя кой е се взепених. „Какво иска Хари пък сега от мен? Какво ще ми направи? И за какво съм му аз?" Той започна да се приближава към нашата маса, а съцето ми започна да топти по-бързо от всякога. Беше ме страх, какво можеше да ми направи. Когато пристигна той седна между мен и Чък.

-Какво правите?-попита като погледна всички и след това малко повече си задържа погледа на мен.

-Нещо, говорим си и се смеем!-Казах аз със студен и доколкото се може спокоен глас. Усетих как ръцете ми започват да треперят, погледнах към Нют, който гледаше всяко едно мое и на Хари действие. Нют забеляза че започнаха да ми треперят ръцете и ме погледна с объркан поглед. Тогава Хари забеляза и си сложи една самодуволна усмивка и каза.

-Никол може ли да поговорим?-попита ме с един первезен поглед и с голяма усмивка на лице. Аз се вцепених още повече и имах чувството, че сърцето ми ще изкочи от страх.

-Д-д-да.-едвам казах със спокоен тон, но с треперищ глас. Хари стана от масата и ме погледна с поглед „СТАНИ ИЛИ ЩЕ ПОСТРАДАШ" . Аз веднага станах и го последвах, след като се отдалечихме достатъчно от останалите той ме погледна с яростен поглед.

-Каза ли на някого?!-каза той с много яростен поглед, мен ме беше толкова страх че едвам му отговорих.

-Н-н-н-не-е-е-е.-той ме хвана много силно за китката, което доведе до една много силна болка.

-Ако кажеш на някого ще те заболи много повече от това!-каза като ме стисна още по-силно от преди малко. Аз само кимнах и осетих как сълзи започват да се спускат по лицето ми. Тогава той ме дръпна към него и вдиша аромата от косата ми. След това ме пусна и си тръгна като ми намигна. Аз започнах да плача и побягнах в гората. Бягах докато не стигнах дървото на което седяхме вчера с Нют, седнах като се облегнах на него, свих се на топка и започнах да плача.

МОЖЕТЕ ДА ПРЕДЛАГАТЕ ИДЕИ ЗА СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА!!!