The Maze Runner :The Beginning

Глава 11

Нют ми подаде листчето и взе новобранката на ръце, като я изкара от кутията.

-Хей, Алби къде ще е нейната стая?

-Новобранката ще е в стаята на Нют! Ники ти и Томас ще сте в една стая понеже сте брат и сестра, но без оплаквания и мрънкания!-аз бях вцепенена на място и не можех да направя нищо. Нют тръгна към неговата стая, като носеше новобранката, а останалите се разотиваха. Томас дойде и ме прегърна силно, тогава усетих, как една самотна сълза се спуска по бузата ми. В главата ми се въртеше само един въпрос „ЗАЩО?", аз прегърнах Томас в отговор и двамата тръгнахме към стаята ни. Когато влязохме аз се тръшнах на леглото и зарових глава във възглавницата. Усетих, че Томас ляга до мен и ме прегръща.

-Защо? Защо на мен?

-Ти не си виновна, Ники! А и може да е временно, докато направят стая на новобранката-аз не го оставих да довърши.

-КАКТО НА МЕН МИ НАПРАВИХА СТАЯ!?!-не съм осъзнала кога съм започнала да плача, но Томас ми избърса сълзите с едната си ръка и ме прегърна по-силно, като ми милваше косата за да се успокоя.

-Шшшш, знам, че не е приятно.... Но.... Понякога трябва да го приемем дори да не ни е приятно... Шшшш!

-Благодаря!

-За какво?

-Че си до мен и че знам, че има някой, който ме обича!

-Аз винаги ще съм до теб Ники! Може ли да те попитам нещо?

-Да!

-Когато сме сами и няма никой около нас може ли да ме наричаш с истинското ми име?

-Разбира се, Стайлс! „Ти си моят Батман, а аз ще съм Жената Котка!"-казах, като си спомних как го наричах преди.

-Хахахаха, добре! Хайде да отиваме при останалите, ще има огън тази вечер!

-Добре, но ще ме носиш на конче, моля?-казах, като гопогледнах със мили очички. Той само се усмихна и стана, като ми намекна да секача на гърбът му. Не дочаках и скочих на гърбът му. Излязохме от стаята ивидях, че ще започват, и че новобранката се е събудила. Разхождаше се с Нют изполяната, Томас видя и веднага тръгна към бегачите за да може да сме с гръб и да не ги виждам. Когато стигнахме бегачите видях Хари, който беше седнал до Минхо. Аз слязох от гърба на Томас и отидох до Минхо като си направихме нашия поздрав. Хари ме гледаше с подла усмивка и виждах, че чака подходящия момент за да ме нарани отново. Седнах върху краката на Томас, защото нямаше свободни места, а и не исках да сядам точно в този момент на земята. Томас ме прегърна и погледна към Хари, който ме гледаше и продължаваше да се усмихва. Томас сви едната си ръка в юмрук, но аз побързах да я хвана. Когато я хванах усетих, как се успокои. Говорех ми си на всякакви теми, докато не се появиха Нют и новобранката.