The Maze Runner :The Beginning

Глава 13

*Край огъня*

-Обещавам, че няма да те оставя! Знай, че винаги можеш да разчиташ на мен и да ми казваш всичко!-аз се усмихнах и го прегърнах. Усетих как леко подскочи и аз веднага си отдръпнах.

-Извинявай!-казах като сведох глава надолу, като започнах да си играя с пръстите на ръцете си. Томас се обърна към мен и ми повдигна брадичката нагоре за да мога да го погледна.

-Ти не си виновна и няма за какво да се извиняваш, чули?-аз само кимнах без да кажа нищо. Той се изправи и ми подаде ръка и аз я поех да стана.

-Къде отиваме?

-Изненада!-каза като ми хвана ръката и тръгнахме към гората. Докато вървяхме в началото на гората видях Нют и Тереза да си приказват. Тереза се обърна и видя мен и Томас, след това се обърна към Нют и го целуна по устните. Той и отвърна, а аз се вцепених на едно място. Томас също гледаше и той се вцепени също, след това ме задърпа към тях. Когато отидохме при тях Нют и Тереза се разделиха от целувката и се обърнаха към нас. От очите ми течаха сълзи, Томас се пусна от мен и бутна Нют на земята.

-Мислех си, че имаш вкус и че не си такъв гадняр!-извика Томас и ме хвана за ръката и ме задърпа към гората.

-Том- опита се да каже Нют, но ние вече бяхме влезли в гората. Вървяхме докато не стигнахме нашия дънер и седнахме на него. Томас ме прегърна и започна да ми милва косата и да си движи ръката по гърбът ми за да ме успокои. Сълзите ми не спираха да текат от очите ми и си повтарях едно нещо отново и отново „ЗАЩО НА МЕН".

*Гледна точка на Нют*

-Том-опитах се да кажа, но не можах понеже Томас хвана Никол за ръката и я поведе към гората. Видях как от очите и започваха да се стичат сълзи. Обърнах се към Тереза, която имаше лека усмивка на лицето си.

-Заради теб сега Никол и Томас са ми сърдити! Как можах да ти се вържа на глупостите!-започнах да и крещя, а тя ме гледаше все едно нищо не е станало. Започнах да ходя към гората и докато ходех чух как Тереза извика:

-ПРИЗНАЙ СИ, ЧЕ ПОНЕ ТИ ХАРЕСА! ЗАТОВА НЕ СЕ ОТДРЪПНА КОГАТО ТЕ ЦЕЛУНАХ!-аз за момент се спрях на едно място, но продължих да ходя навътре в гората. По едно време стигнах до един голям дънер където седяха Томас и Никол. Томас я беше прегърнал и и милваше косата и си движеше ръката по гърбът и. Никол плачеше и чувах как леко си повтаряше „ЗАЩО НА МЕН".