Глава 5

106 3 5
                                    


След известно време чух стъпки и се уплаших. Помислих си, че е Хари, но беше Нют. Като го видях за момент ми олекна, той се приближи към мен и седна до мен като ме пригърна в неговата силна и топла прегръдка. Започна да ми милва косата и да прави малки кръгчета по гърбът ми за да ме успокои, аз се свих в него и започнах да плача. Нют ме положи да легна в него.

-Любов какво има? Защо плачеш?-попита ме докато си играеше с косата ми. Аз не отговорих, но се сгуших в него още повече. След около 10 мин. се бях успокоила и вече не плачех, а само лежах върху Нют, като си бях поставила главата на гърдите му. Вече беше обяд, а аз не бях свършила нито една работа в градината.

-Нют мисля, че трябва да се връщаме, защото имаме работа в градината!-казах като леко е надигнах за да го погледна. Той ми се усмихна и ме повдигна за да стане.

-Мисля, че е добра идея! Днес ще засеем малко цветя и ще оберем зеленчуците от градината.-аз се зарадвах, че ще засеем цветя и подскочих като малко дете. Той ми се засмя и ми напрами знак да тръгваме. Докато излизахме от гората аз си погледнах ръката, видях синьо-лилаво петно около китката. „Трябва да направя всичко възможно за да не ми видят ръката! Не знам на какво е способен Хари и ме е страх от него особено когато допря нож до гърлото ми." Вече вървяхме към градината, по едно време чух как някой ме вика. Обърнах се и видях как Чък бяга към нас. Когато пристигна едвам си поемаше въздох, а аз започнах да се смея защото беше хем смешно хем сладко. Когато му се нормализира дишането ме прегърна и ми прошепна.

-Знам, че харесваш Нют, Томас ми каза!-каза като после ми намигна. Аз се бях вцепенила на място, но знаех едно, щях да убия Томас. Започнах да гъделичкам Чък а той падна на земята. Нют се свиваше от смях, а аз гъделичках все повече Чък. Видях Томас и Минхо да се приближават, погледнах Томас с поглед „Ще те УБИЯ за дето каза на Чък" Минхо дойде и започна да гъделичка Чък, аз станах от земята и тръгнах към Томас. Отидох до него и го хванах за косата, като започнах да го дърпам към гората.

-Ау,Ау,Ау,Ау! Добре извинявай, че казах на Чък, но просто не се здържах!

-Ти ми каза, че НЯМА да КАЗВАШ на НИКОГО!!!-развиках му се а после си сложих ръцете в джобовете на панталоните ми. Усетих някаква хартия и я извадих, разгънах я и видях снимка на мен, Чък и Томас. Показах я на Томас а той видя, че пише и нещо на нея.

The Maze Runner :The BeginningDonde viven las historias. Descúbrelo ahora