The Maze Runner :The Beginning

Глава 8

Нют вдегна тениската му и се появи рана, като ужилване, която беше лилава и около нея се виждаха вените му.

-Ужилен е!-каза Гали с учудване.

-Затворете го и някой да остане да го наблюдава!-каза Алби с много строг глас.

-Какво му е и какво ще му направите?-попитах с тъжен, но и с уплашен поглед.

-Алби, как Бен е ужилен посред бял ден? Това е невъзможно, нали?-попита Чък, като дойде до мен и ме прегърна. Аз му отвърнах и погледнах към Алби, който се беше замислил.

-Незнам, ще помисля и ще ви отговоря довечера край огъня!-след това Алби си тръгна. Всички започнаха да си отиват по работите, а аз изчаках Нют да дойде, защото беше отишъл да помогне да затворят Бен. Около 2мин. Нют дойде и двамата отидохте на работа.

-Нют какво ще стане с Бен?-попитах докато сеех едни семена. Погледнах към Нют, който имаше тъжно изражение.

-Разказвал ли съм ти за промяната?-попита, като погледна към теб.

-Не, какво е това?

-Това е ужилване от скръбник, наричаме го така, защото когато си ужилен ти ставаш под влианието на отровата. Първо вените ти стават черни, посме очите и от остана ти почва да пада черна пяна... Ти неможеш да се контролираш, но може и да можеш, но ще е много трудно да го направиш!

-От къде знаеш толкова много?

-Преди имах най-добър приятел на име Скот...Т-т-той беше бегач и беше ужилен от скръбник, защото неможа да се върне преди вратите да се затворят. Той остана цялата вечер в лъбиринта и на сутрента, когато се върна беше ужилен. Скот се влушаваше все повече и повече, той нямаше контрол и много от нас бяхя наранени дори накои бяхя убити! Алби взе мерки и го изпратихме в лъбиринта, на сутринта той така и не се появи. Бегачите откреха само парче от тениската му и кръв!-каза, като вече му се стичаха сълзи от очите. Аз се изправих и отидох до него, като го прегърнах.

-Съжалява...-прошепнах. Той се отдели от прегръдката и се усмихна леко.

*Вечерно време*

Всички бяхме край огъня и чакахме Алби да се появи. Аз седях между Томас и Нют, като си бех подпряла главата на рамото на Томас. Хари неспираше да ме гледа с злобен и заплашителен поглед, а аз не смеех да кажа на никого. Раната на кръста ми все още ме болеше, но не ѝ обръщах внимание особен. Джеф обеща да не казва на никого и спази обещанието си. Най-накрая дойде и Алби.

-Утре преди да се затворят вратите на лъбиринта ще пратим Бен вътре! Незнам как е ужилен, но бегачите ако искат може утре да не ходят на работа за по-сигурно, но те си решават! Сега нека да не мислим за това и утре искам Чък и Никол да съберат багажа на Бен и да ми го донесат!-каза, като след това пак си тръгна. Всички започнаха да си преказват и забавляват, а аз си отидох да поспа в стаята на Нют понеже все още нямах стая. Легнах и веднага съм заспала.