Първото момиче на име Никол се влюбва в момче на име Нют. Но, разбира се ще имам и доста пречки между тях като Лабиринта или като момче на име Хари който я тормози и я мрази...
Дали ще успеят да са заедно ще разберете като прочетете историята. (тя е...
Събудих се, като усетих как някой ми бута рамото и ми казва нещо. Аз отворих леко очи и видях Томас от едната ми страна, той вече се беше оправил и щеше да ходи в лабиринта. Аз само се завъртях на другата страна, като забучих глава във възглавницата, но тогава усетих как ме хваща и ме мята през едното му рамо, като излизаше от стаята ни.
-ТОМАСССССС КАКВОООО ПРАВИШШШ!?!?!?-питах, като се опитах да се измъкна от хватката му, но не успях. Той продължи да върви през поляната докато не стигна Фрипън, който започна да се смее, когато ни видя. Томас ме пусна на земята и ми се ухили.
-Е, поне успях да те събудя след 1 час мъчене!-каза като започна да се смее.-Аз ще трябва днес да отида в лабиринта, но ще се върна, искам само да се пазиш!
-Добре, но ми обещай, че ще се върнеш!
-Обещавам!-след това ме прегърна и ми целуна челото задовиждане. Обърна се към вратите и тръгна към тях, като преди да влезе сеобърна да ме погледне и започна да бяга с Минхо. Аз отидох до стаята ни и сепреоблякох със дрехите на Томас понеже все още нямам мои.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Излязох и се насочих към градината, където видях Зарт, Нют и Тереза, която носеше дрехите на Нют. Аз се ядосах, но не го показах и отидох при Зарт. Двамата работехме и си говорихме, докато Нют и Тереза си говореха и не спираха да се смеят. Аз едвам се сдържах да не се разплача, затова реших да отида до дъбът за да се успокоя.
-Зарт, аз отивам за малко в гората, става ли да ме заместиш?-попитах като го гледах със мили очички, той ме погледна, въздъхна и кимна, като каза "Да" в отговор. Аз се зарадвах и го прегърнах, като след това тръгнах да тичам към гората. Нют видя, но не каза нищо, а само ме гледаше и след това се засмя на нещо казано от Тереза. Тя ме дразнеше много, не знам защо, но ме дразнеше. Тичах през гората докато не стигнах дънера, седнах на него и започнах да плача. След около 30 мин. се успокоих и тръгнах да се връщам обратно към поляната. Докато вървях чух стъпки, обърнах се, но не видях нищо нито никой.
