The Maze Runner :The Beginning

Глава 6

Чух как някой влиза в стаята, докато си лежах със затворени очи, защото още не ми се ставаще, осетих някой зад мен и изведнъж чух.

-1...2...3!!! Сега!-това беше Томас и докато се усъзная някой ми изсипа една кофа с ледено студена вода върху мен. Станах и се обърнах по най-бързия начин за да видя кой е виновникът. Тогава видях Томас, Чък, Минхо, Нют и Гали, започнаха да се смеят като луди. Аз ги погледнах с поглед „ЩЕ ВИ УБИЯ", а те се разреваха от смях. Тогава отидох до тях.

-Добро утро Ники!-каза Томас докато се успокояваше.

-За мен не е много ДОБРО утро!-казах със сериозен поглед.-Имате 3 секунди да се разкарате от погледа ми преди да ви убия и да ви хвърля на СКРЪБНИЦИТЕ!!!-Казах като тропнах с крак. Чък се уплаши и побягна навън, след това Минхо, Гали, Нют и най-накрая Томас. Аз тръгнах след тях, настигнах Томас и му скочих на гърбът за да го съборя. След като паднахме аз започнах да го гъделичкам и да го сръчквам в корема и ребрата.

-Добре! Добре! Предавам се!!!-аз спрях и го погледнах със свити очи-Добре де извинявай!

-Благодаря, че ме събудихте, че ме поляхте със ледено студена вода, и че единствените дрехи, които имам сега са МОКРИ!!!-развиках му се докато ставах от него. Той се разхили и ме придърпа отново да падна върху него. Прегърна ме и ми прошепна.

-Можеш да вземеш от моите дрехи ако искаш, а може ли да попитам от къде ти е синината на китката на ръката!?-аз се вцепених от въпроса, който зададе. „Дали трябва да му кажа за Хари? Но нее, ако му кажа ще си имам големи неприятности с Хари! Оффф, МИСЛИ БЪРЗО НИКОЛ!!!" Станах от Томас и го погледнах, огледах се и видях, че Хари беше наблизо и явно е чул, защото ме гледаше с поглед „АКО МУ КАЖЕШ ЩЕ ПОСТРАДАШ".

-От никъде, дори не съм го забелязала!-казах като се усмихнах фълшиво. Томас ме погледна с поглед „НЕТИ ВЯРВАМ". Стана и каза.

-Никол ти си ми сестра и знам, че не казваш истината! От къде ти е синината? Нют ли ти я направи или Минхо или Гали, защото ако са те ще ги пребия и-

-Хей, хей, хей! Спокойно не е никой от тях и може да ми е от преди! Може да е от както съм дошла в кутията, просто не съм я забелязала и казвам истината!-погледнах го с мили очички и направих кучешка физиономия. Той ме погледна и ми се усмихна, след това ме прегърна силно.

-Искам да се пазиш и да не се нараняваш! Ако има някой, който те наранява ми кажи! Чули?

-Да, добре! Всъщтнос искам да ти кажа нещо!-„Дали ще е добре да му кажа?" –Трябва да отиваме на закуска и ще ти го ВЪРНА ТЪПКАНО!!!-казах като си усмихнах. Уплезих му се и тръгнах да бягам, но Томас ме настигна и ме хвана през кръста, като ме приметна на едното му рамо. Висях с главата надолу и опитах да се съпротивлявам, но той ме държеше здраво, а и беше по-силен от мен. Тръгна към Фрипън и останалите, когато минехме покрай някой от шанковете те започваха да се смеят и да си шептят нещо. Явно отстрани изглеждахме като двойка, която се забавлява, но той ми беше брат.

Когато стигнахме останалите те започнаха да се смеят, като ни видяха. Томас най-накрая ме свали да стъпя на земята, тогава влезе Хари и неговите приятели. Той ме погледна с „ПОСЛЕ ЩЕ ПОГОВОРИМ СЕРИОЗНО" аз само кимнах леко в отговор и седнах при останалите. Нют ми донесе храна и започнахме да закусваме и да си говорим. След около 15 мин. Хари дойде и ми кимна да го последвам.

-Момчета хубаво ми е да съм при вас, но ще трябва да тръгвам.-казах като се усмихнах дружелюбно.-После ще се видим!-тогава станах и тръгнах да излизам, усетих как Нют и Томас ме гледат със загрижен поглед. Когато излязох видях Хари до гората, тръгнах към него, а той влизаше все по-навътре. По едно време спя и каза.

-Ела ТУК Никол!-като не посмя да ме погледне, аз отидох като цялата треперех от страх. „Какво ли ще ми направи?" Тогава той ме хвана за ръката и ме блъсна с гръб към дървото. Аз се ударих много силно и паднах на земята, той клекна срещу мен и извади един малък нож. Вдигна леко блузата ми за да се разкрие малка част от кръста ми, след това допря ножа до кожата ми и направи малък разрез на кръста. Мен ме заболя и започнаха да се стичат сълзи от очите ми, не смеех да кажа нещо защото щеше пак да ме напрани. Той само гледаше и се усмихваше с подла усмивка.

-Сега да видим! Разбра ли какво ще става когато се упиташ да кажеш какво съм направил?!-каза като допря още по-силно ножа до кожата ми. Аз само кимнах докато не спираха да се стичат сълзи, тогава той се доближи до лицето ми и ми прошепна.

-Не плачи принцесо, не е толкова болезнено за да плачеш.-тогава се изправи и си тръгна, а аз останах на земята. Видях, че от разреза на кръстът ми се стича кръв затова станах и отидох към лечебницата.