The Maze Runner :The Beginning

Глава 16

След като Томас потупа Нют леко по рамото съобщи, че утре той и Минхо ще отидат да търсят изход в лъбиринта. Всички започнахме да ходим и да взимаме вода от идно езерце близо до гората за да може да изгасим огънят, след като изгасихме огънят някои отидоха да видят какво е останало здраво. Някой дойде и каза че са останали само 2 стаи и мястото за хамаци цяло, разбрахме се аз и Нют да сме в едната стая, а Томас и Чък в другата. Фрипът ме извика да видим какви продукти са останали и да видим какви неща са останали здрави от кухнята. Успяхме да направим една супа, но беше малко трудно понеже някои неща бяха разрушени. Вечерта видяхме, че вратите се затварят и направихме огън. Седяхме край огънят и никой не казваше и думичка.

-Искате ли да играем на нещо?-попитах, всички ме погледнаха и решихме да играем на истина или се осмеляваш. Минхо беше пръв като потита:

-Чък, истина или се осмеляваш?

-Осмелявам се!-каза Чък радостно, Минхо помисли малко и каза:

-Направи 20 обиколки на огъня докато бягаш!-Чък стана и започна да бяга докато ние си продължихме играта. Беше ред на Нют и той попита:

-Томас истина или се осмеляваш?

-Истина!-каза сериозно Томас

-Когато Никол се появи в поляна и като разбрахте, че сте брат и сестра една вечер, докато всички спяха и само аз, ти, тя и Тереза бяхме останали...

-Какво за тази вечер?-попитахме едновременно с Томас.

-Преди да отидете в гората тя каза " Най-накрая реше да се появиш Стилински! За наказание ще направиш 10 обиколки на игрището и 20 лицеви!" какво имаше в предвид тогава, като ти го каза?- аз погледнах към Томас, който вече ме гледаше. Поклатих отрицателно глава за да не казва, Томас погледна към Нют и каза:

-Това няма значение какво означава, и да ви кажем какво е вие няма да разберете!-Каза като му се насълзиха леко очите, аз седнах до него и го прегърнах и казах тихо:

-Знам, и на мен ми липсват много, но ти обещавам, като се измъкнем от тук ще се приберем у дома...-той само кимна и продължихме към играта. Дойде ред на Гали и той ме попита:

-Никол, имаш ли спомени от преди?-точно преди да отговоря ми се появиха още спомени в главата:

*Спомените на Никол*

(Да знаете, че в тези спомени вие сте Малия)

*Край на спомените на Никол*

След като си върнах още спомени погледнах към Томас, който ме гледаше сякаш и той си ги е върнал.

-Стай-Томас и ти ли?- той кимна в отговор и само се задълбочи в мислите си. Погледнах към Гали и отговорих, че не си спомням нищо от преди. Той не ми повярва, но продължихме играта, решихме да си лягаме и аз и Нют тръгнахме към стаята, но Томас ме спря като ме издърпа на страни за да поговорим насаме.

-Ники, и ти ли си спомни това което и аз?

-Да...Но защо очите ми бяха сини и имах големи зъби и нокти?

-Не знам, но ще разберем, сега отивай да спиш!

-Може ли утре и аз да дойда с вас във Лабиринта? Моля!?-казах като направих мили очички и Томас се съгласи. Целуна ме по челото и отидох в стаята при Нют, легнах на леглото при него и преди да заспа ме попита:

-Никол, знам, че излъга гали за спомените... защо?

-И да ти кажа няма да разбереш, само Ста-Томас ще разбере-казах като му обърнах гръб и легнах да спя.

ЗДРАВЕЙТЕ, ИСКАМ ДА КАЖА, ЧЕ В ТАЗИ ИСТОРИЯ ЩЕ Я СМЕСЯ С TEEN WOLF  И ЩЕ ИМА СПОМЕНИ И СЪНИЩА С НЯКОИ АКТЬОРИ ОТ СЕРИАЛА...