Г.Т. на Ема
- Хей, Ема...- Калъм се приближи към сестра ми, но тя бързо го отрязаа.
- Чакай, чакай. Плейбой, сетра ми се казва Ема, а аз съм Рита. Научете коя-коя е!- Рита бързо се изпари и ме остави с него. Сега когато бяхме сами можах да го огледам по-добре. Беше облечен в черни скъсани и тесни дънки и една бяла тениска на Iron Maden.
- Ема.... аз искам да ти се извиня за днес...- Калъм започна да говори, но аз не изгарях от желание да слушам.
- Не се хаби Хууд.- отвърнах му с хладен тон.- Пести си силите за някое друго момиче, което е достатъчно отчаяно, за да ти се върже.
Не дочаках отговора, а директно отидох в кухнята, минавайки през всички разгорещени и пияни тийнейджъри. Нахълтах там и изпих на екс 3 или 4 чаши с водка и се върнах при останалите, като станах една от тях. Танцувах с всякакви момчета, докато едно не се приближи и избута всички около мен.
- Ема Глъри?- кимнах и се съсредоточих, за да разпозная образа пред мен и честно да си призная бях изненадана, когато осъзнах.- Ще приемеш ли да танцуваш с мен?
Гръм от ясно небе. Нима полу-пияният Аштън Ъруин ме канеше на танц? Ощипах се съвсем леко и незабелжимо по ръката и когато осъзнах, че това не е сън кимнах и забелязах великолепната му усмивка. Отначало се движех като дърво, но после алкохола си каза думата. Този един танц се превърна повече в опипване и разменяне на мръсни думи, отколкото на движене и клатушкане. Отделих се от него с извинението, че искам да си взема още алкохол и бързо се оказах в кухнята, тъкмо си наливах солидно количество водка, когато усетих нечии ръце около дясната ми ръка.
- Стига ти толкова.- човекът бутна чашката и ме задърпа към изхода. През целия път се смеех, поради факта, че се спъвах във всичко, щом излязохме навън забелязах чифт кафяви очи.- Къде живееш?
- Не помня.- засмях се отново и поставих ръце на врата му.- Хайде да танцуваме!
- Не, Ема! Пияна си... отиваме у нас.- Калъм ме вдигна на конче и започна да ходи равномерно, докато аз си припявах някоя друга песен.
Субудих се в някаква непозната стая с ужасен махмурлук. Не си спомням нищо от вчера, само факта, че отивах на партито на Аштън Ъруин. Станах и разтърках очите си, като започнах бавно да слизам по стълбите на тази къща. Приятната миризма на бъркани яйца ме удари в лицето, насочих се към кухнята, като следвах пътечката от приятна миризма *в преносен смисъл*. Щом влязох, видях усмихнатия до уши Калъм да пържи яйцата.
- Ъм... какво правя тук?- гласът ми беше тих и равен, почти не се чуваше.
- Вчера се напи, не помнеше къде живееш и се наложи да те доведа тук. Искаш ли закуска?
- Не, благодаря. Ще си тръгвам.- дарих момчето с фалшива усмивка и тръгнах към вратата, но после осъзнах, че нямам никаква представа къде съм, а и бях ориентирана колкото муха без глава, затова се завъртях на пети и се върнах при ухиления Калъм.- Може ли да ме закараш до вкъщи?
- След като изядеш яйцата ми.- той се ухили още повече и ми намигна мръснишки. Страхотен начин на изразяване има. Погледнах го пренебрежително и седнах пред димящата чиния с яйца, набързо излапах съдържанието и се обърнах към Калъм. Срещнах погледа му и забелязах прекрасните му очи, които ме караха да изтръпна. Сега той ми се струваше някак привлекателен с тези скъсани и прилепнали черни дънки и тази стара бяла тениска на Kurt Cobain. Честно да си призная знаех, че го зяпам и знаех, че той знае, че го зяпам, но не отделих погледа си, докато самият Калъм не се изкашля неловко и се изчерви почти незабележимо.- Ъм ще тръгваме ли?
- Д-да.- казах колебливо аз. Защо гласът ми ме предаде точно в този момент? Поех си дълбоко въздух и се запътих към вратата, но Калъм ме хвана за китката и ме прегърна.- Ъм,, какво правиш?
- Млъкни.- стисна ме още по-силно и започна да оставя мокри целувки по врата ми. Това отиваше далеч... не исках да стигам толкова далеч с почти непознатото момче, което ме измъкна от партито.
- Махни се от мен.... Веднага!- изкрещях и той се отдели. Погледна ме объркано, повдигайки едната си вежда.- Виж благодаря ти за вчера и за закуската, но не възнамерявам да ти се отблагодаря по този начин. Не ме карай до нас... ще намеря начин да се прибера.
- Защо мислиш, че искам да ми се отплатиш?- погледнах го с погледа "Ти сериозно ли?", а той се ухили.- Да, добре искам да ми се отплатиш, но със среща, а после както си му е реда.
Замислих се дали да отида и открих, че трябва да се съглася, това беше един вид "благодаря". Кимнах и обърнах гръб. Качих се в колата и казах адреса си на живеене, пътят беше прекаран в тишина, но не неловка, ами приятна *поне за мен*.
Качих се в стаята си и тупнах на кревата. Значи ще ходя на среща с Калъм Хууд, а? Е, добре... и аз мога да играя тази игра.
