Г.Т. на Ема
Отделих се от Калъм, но не исках. Мозъка ми крещеше, че това, което върша е възможно най-грешното нещо, но пък останалата част от тялото ми изгаряше за още една целувка.
- А-а-а-аз..- заекнах. Извърнах погледа си от него и поех дълбоко въздух.- Не мога... Съжалявам.
Отдръпнах се и по възможно най-бързия начин започнах да тичам в обратната посока с лице, обляно в сълзи. Защо му беше да го прави? Защо? Защо? Защо?! В един момент исках да го фрасна, а в другия да седя, колкото се може по-близо до него, това ме побъркваше. В никакъв случай не харесвах този факт и определено щях да променя това. Или поне щях да опитам.
Веднага щом се прибрах, звъннах на Рита, но тя не ми вдигаше, което ме накара да се притесня. Тя винаги носеше със себе си телефона си и абсолютно винаги ми вдигаше. Чудех се с какво ли е толкова заета, че не отговаря на обажданията ми. Тя ти е сърдита, глупачке! Ами да! Защо се държах толкова грубо с нея? Заради онова момче, Калъм Хууд.
Някой почука на вратата ми. Силно се надявах това да не е Калъм, защото някак се страхувах от действията му или по-скоро от моите. Поех си леко въздух, докато бавно запристъпах към вратата. Отворих я и видях високо русо момче, със сини, леко насълзени, очи. Навън беше тъмно, но добре се забелязваше черният пиърсинг на долната му устна. Това момче ми беше познато отнякъде, но просто не можех да се сетя.
- Ти ли си Ема Глъри? Мацката на Хууд?- той ме попита, а аз свъсих вежди.
- Първо.. Уау! Вече имам и прозвище. Да, аз съм Ема Глъри и не, не съм мацката на Хууд. Сега кой си ти и какво искаш?
- Нима не помниш стария си приятел Люки-Пуки?- очите ми се разшириха, ухилих се и му скочих, за да го прегърна. Боже! Ама това е онзи Люк!
- Лююююююк!- изпищях като онези лигави момичета.- Колко време мина?!
- Доста, но не съм тук, за да си приказваме.- той понижи гласа си и придоби сериозен тон.- Рита е в болница и ти трябва да дойдеш с мен.- стъписах се и замръзнах на място. Сестра ми е в болница, а аз се размотавам с някакво момче.
- Да тръгваме!- не изчаках отговора му, а директно тръгнах към колата. Аз трябваше да съм до сестра си.
Г.Т. на Калъм
Ема се отдели от мен.
- А-а-а-аз..- тя заекна, извръщайки погледа си от мен.- Не мога... Съжалявам.
След което избяга. Браво, Хууд! Още едно момиче избяга от теб. Реших, че трябва да я последвам, но с бавно темпо. Точно бях пред къщата 'и, когато някакво високо и русо моче, беше застанало пред врата на къщата 'и. Първоначално Ема беше доста объркана, но после блондито каза нещо и тя му се нахвърли.
- Лююююююк!- изпищя Ема. Не можех да понеса повече, затова просто се прибрах вкъщи, като не пропуснах да трясна вратата по възможно най-силния начин. Край с милия Калъм, край с всичките тези игрички. Тя ще бъде моя и само моя. Трябваше да променя обстоятелствата в моя полза, така че да взема това, което искам. И това нещо беше Ема Глъри.
Г.Т. на Ема
{...}
Седях на неудобните седалки от приблизително три часа и чаках докторите да ми кажат нещо, но неее. Обадих се на Майки, който, веднага щом разбра, дотича всичките четири километра от дома му до болницата. И понеже знаех, че Клифорд и Хемингс не се разбират особено добре, помолих Люк да се прибере у тях. Та ето ме тук с Майкъл, пред стая номер 7, чаках някакъв знак да вляза, но не. Никакъв доктор не мина да ми съобщи за състоянието на Рита. И това ми било доктори, пффф. Та животът ми е по-организиран.
- Уф, не издържам вече, Ема!- изпъшка Майк до мен от недоволство.- Поне мога ли да извикам някого?- погледнах го в зелените умоляващи очи и кимнах. Нямаше как да му откажа, все пак факта, че е тук значеше много за мен.- Той ще е тук след десет минути.
- Добре... Ъм, аз ще отида до кафе-машината. Искаш ли нещо?- момчето поклати глава, а аз кимнах отново. Надигнах се от пластмасовите столчета и стигнах до дестинацията си, пуснах няколко монети и натиснах копчето за мляко с какао. Помня, че като малки с Рита обожавахме да пием мляко с какао, в къщата на дядо Уил и баба Рейна. Усмихнах се на спомена, взех си напитката и се насочих към приятеля си. Щом се върнах при него, леката усмивка веднагически угасна от лицето ми. Това не може да е истина.- Какво правиш тук, Калъм?- попитах студено, повдигайки едната си вежда.
- Майкъл ми се обади и аз дойдох. Кой да предположи, че и ти си тук? Това е съдба!- Калъм се ухили победоносно и ми намигна. Ще бъде тежка нощ.
{...}
- Ема... Ема. Ема! Събуди се, Ема!- някой разтръсваше рамото ми. Разтворих очи и с радост открих, че съм заспала в прегръдките на Калъм. Йей *моля, отбележете сърказма*!- Докторите, казаха, че можеш да видиш Рита след малко.- отделих се от него и бързо кимнах. Станах и се насочих към стая номер 7, поех си въздух и натиснах дръжката.
- Хей, Рита!- проговорих мило, докато влизах в болничната стая, но уви тя още спеше. Усмихнах се и седнах на края на леглото 'и.
