Part 6

118 10 1
                                    

Г.Т. на Рита

*след като пристигат*

 Вече бяхме на партито, беше доста шумно. От всякъде гърмеше яка музика, имаше пияни, непознати или напушени хора навсякъде. Влязохме вътре,а Калъм дойде и ми каза: – Хей, Ема...

 –Чакай, чакай. Плейбой, сетра ми се казва Ема, а аз съм Рита. Научете коя-коя е! -прекъснах го аз, сочейки сестра ми, която беше отляво ми. Той само се премести при нея,а аз тръгнах нанякъде за нещо за пиене, защото вече не си чувствах гърлото. Беше толкова пресъхнало! Тръгнах само направо и се озовах в кухнята. На плота бяха наредени няколко тона напитки. От вода до водка. Доближих се до плота и посегнах към една бутилка кола, хванах я здраво, но тогава нещо я дръпна надолу. Огледах бутилката от горе до долу и забелязах,как нечия ръка я дърпаше.

– Днес ти ще пиеш! -чух познат глас.

– Майк..? Защо за бога не ми даваш да съм трезвена? - погледнах го ядосано, изричайки тези думи.

– Защото през целият си съзнателен живот, Рита Глъри никога не се е напивала на парти! - каза той, поклащайки главата си. Точно в този момент изпитвах смесени чувства. Искаше ми се да го прасна един,но след това да го целуна. Понякога се държи адски идиотски!

– Уфффф...моля те! Не искам да пия! - намусих се и го праснах по главата.

– Знам,че никой не може да ти заповядва,но тази вечер е изключение! Ти ще пиеш! - каза той. – Ами ако не искам? -казах и скръстих ръце пред гърдите си.

– Няма да те поканя на среща! - каза той и се ухили подло.

– Все едно пък искам да изляза с теб...-казах аз и извъртях погледа си в кръг.

– Искаш! -каза ми зеленокостото и се ухили още по-идиотски.

– Ъм, кога го сънува? - попитах го и се ухилих.

– Рита, личи си! Когато ти казах,че си страхотна приятелка днес, щеше да ме изядеш! - каза ми.

– Ъм, може би не искам да сме страхотни приятели...-казах аз и повдигнах вежда.

– А нещо повече? -усмихна ми се подло.

– Нищо повече...Прекалил си с шотовете! С теб сме просто приятели и нищо няма да го промени! Ок? Не искам нищо повече! - развиках се и започнах да махам с ръце. Той ме изчака да приключа с фалшивите си драми и ме хвана за ръка. Започна да ме дърпа навън. Илязохме на двора, той само ми се усмихна.

– Готова ли си да ми кажеш,какво наистина изпитваш към мен? - попита ме, докато все още държеше ръката ми.

– Да...ти си прекрасен най-добър приятел! Обичам те като такъв! - излъгах го за пореден път днес.

– Значи...ако направя това нищо няма да се промени? - попита ме. – Кое? - казах и вдигнах рамене. Той ме гушна и постави ръцете си на кръста ми.

– Това! -прошепна в ухото ми.

– Защо си толкова заблуден,че съм влюбена в теб? - попитах го и се отдръпнах от него.

– Защото си личи! - усмихна се той

. – Дай ми телефона си!

– Няма! За какво ти е? - попитах го и скръстих ръце пред гърдите си.

– Дай ми го и ще те оставя! - каза ми спокойно.

– Ето! -подадох телефона ми. Той само го взе, оключи го и го размаха пред очите ми.

– Виж кой ти е на wallpaper! - постави идиотска усмивка на лицето си.

– Ти..! - казах аз и се изчервих.

– Нима Рита Глъри си признава,че е влюбена? -попита ме той.

– Не! Рита Глъри има по-важни неща! - казах аз.

– Ами, Рита Глъри ще излезе ли с Майкъл Клифорд на среща? - попита ме той.

– Защо го правиш? - попитах го аз.

– Защото чувствам същото към теб! -заяви той.

– Да! Влюбен съм в една от най-добрите си приятелки! Нима е престъпление!

– Не е! - казах аз. – Може би и тя е влюбена в теб!

– Нима? - попита несигурен. В отговор само се усмихнах и го погледнах в красивите зелени очи.

Рита и ЕмаWhere stories live. Discover now