- Ем, каво е това? - попита Рита, карайки ме да се обърна.
- Кое какво е?- погледнах объркано към нея и повдигнах едната си вежда.
- Имаш татус на врата си!- извика тя панически и започна да клати глава.- Знаех си, просто си знаех! Винаги, щом се напиеш, правиш такива глупави неща! Ема, това е перманентно и няма да може да го махнеш никога. Мамка му....- Рита ме обърна отново, за да огледа татуса ми и ахна като видя съдържанието му.- Ема, татуирала си си името на Калъм....
- Какво?- изкрещях с малко доза недоверие.- Хайде Рита, не ме занасяй! Не може да ми казваш истината...
- Защо ми е да те лъжа за такова нещо?- тя извика още по-силно и се плесна по челото с лявата си ръка, след което присви очи и е изгледа неодобрително.- Спусни си косата, предполагам не искаш Калъм да узнае.
- Какво не искам да узная?- той най-грубо ни прекъсна, а аз се сепнах, все пак не исках да разбира.
- Н-нищо...- заекнах аз, като вътрешно си ударих шамар за това.
- Ъм... ами какво е това на врата ти?- Калъм ми се усмихна топло, карайки ме да настръхна съвсем забележимо. Той направи популярната си кучешка муцунка, на която никога не можех да устоя, но поне този път не трябваше да ми укаже въздействие.
- Нищо...- отговорих отново, но Калъм не ме послуша. Завъртя ме светкавично и повтори действията на Рита - ахна, но после прекара пръст по надписите нежно.
- Красиво е...- въздъхна кафявоочкото и ме накара да срещна погледа му.- Жестът ти е някак сладък... Ема Глъри може да прави сладки и забавни неща!- той се засмя детски и ме прегърна, а аз се изчеривх като първолаче, което се готви да разкаже стихотворение.
{...}
Лежах на златистият, топъл пясък и съвсем леко му придобявах някакви странни формички. Всички бяха във водата, освен мен, защото просто нямах желание да вляза. Надигнах погледа си към Рита и видях нещо странно; тя и Майки буквално си изяждаха лицата, а най-лошото е, че аз не знаех кога се е случило това. Лицето ми почервеня от яд, надигнах се леко, поизтупах се и започнах да вървя към дървеното барче, за да си взема студен чай с лимон. Платих си напитката и отново се върнах на плажа, като продължих да наблюдавам новата щастлива двойка, за която научих чак сега. Толкова бях съсредоточена да ги изпивам с поглед, че не забелязах, приближаващият се, мокър Калъм.
- Ще влизаш ли?- попита той и ми се усмихна чаровно.
- Неп.- отвърнах, като натъртих на "п"-то.
- Да не си в онази част на месеца, когато....
- Не!- изписках лигаво и се изчервих.- Боже, това е неловко.
- Малко.- той се засмя и се почеса зад врата.- Искаш ли да остана с теб?
- Няма да имам нищо против.- усмихнах се и потупах мястото до себе си. Калъм седна, като ме придърпа още по-близо до себе си. Настръхнах от допира му, но не заради факта, че беше мокър, а именно защото изпитвах някакви емоции... но не бях сигурна за тях.- Ъм, кога разбра за Райкъл?
- Мислех, че са Мита....- Калъм се засмя, а аз го сръгах в ребрата.
- Сериозна съм! Искам да знам...
- Помниш ли деня, в който тичаше като обезумяла и правеше спринтове от вас до парка?- притворих очи и кимнах.- Тогава се целунаха... което ми напомня, че искам да ме целунеш.- изчервих се и сведох поглед. Сгуших се в него и затворих очите си, той постави малката ми ръка в дланта си и започна да си играе с пръстчетата ми.- Все още искам да ме целунеееееш!- изписка като малко дете той. Извъртях очите си и го целунах по бузата съвсем за бързо.
- Не каза къде да те целуна.- защитих се и се усмихнах дяволито, а Калъм се намуси като малко дете. Въздъхнах и извадих телефона от плажната чанта, която Рита беше взела. Разглеждах си туитъра, но скоро ми доскуча затова влязох в E-book приложението и започнах да чета Хартиени Градове от Джон Грийн (книгата е велика). Започна да става напрегнато и точно на най-интересното, Калъм взе телефона от ръцете ми, перна пръстите ми и стана, като ми помогна да се изправя. изтупах се отново и погледнах въпросително.- Защо?
- Защото съм гладен, а искам да ям с теб.- той се ухили и ме прегърна с едното си рамо.- Отиваме да похапнем романтичен сладолед.
- Че с какво романтичният сладолед е по-различен от нормалният?- повдигнах вежди объркано.
