Г.Т. на Рита
Момчето ме гледаше виновно, свел поглед надолу и отпивайки от водата си.
- Калъм, коя беше тази? - извиках, а той само преглътна звучно. - Хууд, ще те питам още веднъж...коя беше тази?
- Първо, успокой топката. - въздъхна, поглеждайки ме в очите. - Вто..
- Попитах нещо и очаквам точен и ясен отговор! - изкрещях възможно най-силно.
- П-просто...а-аз..-заекна той.
- Виж, Хууд...може да не си говорим и в момента да сме ядосани една на друга, но АЗ ДЪРЖА НА ЕМА!!- рекох, повишавайки тон на последните думи от изречението си. - Не сбърках с първоначалното си мнение за теб, ти си жалък.
Момчето сви рамене. Погледна жално в очите ми и въздъхна.
- Тя е Софи. Ъм..уча я да свири на китара. Ема знае, че има такова момиче, но ми се разсърди без да ме изслуша. - бързо си взе въздух и продължи - Глъри, обичам сестра ти повече от всичко и не бих си позволил да направя нещо подобно. Окей?
- Само този път! - изсъсках.
Калъм отвори уста, за да каже нещо, но звънеца го прекъсна. Момчето продължи по коридора и влезе в кабинета по висша математика, а аз затърчах към стаята по английски език.
Майк ме поздрави с широка усмивка, а аз седнах до него.
- Как мина? - попита шепнейки.
- Подозирам, че работата на това момче не е чиста. - въздъхнах тихичко.
- Рита, познавам го. Не би направил нещо подобно, влюбен е до уши в Ем. - рече момчето със същият тих тон както преди.
- Ти на негова страна ли си? - изсъсках. - Нима му вярваш? Кой нормален човек ще дава уроци в единадесет и половина вечерта?
- Но Рита, тя е много заета, а и знаеш, че Кал не си ляга рано. - оправда го Майк.
- Да и сигурно му се отплаща като свири по бельо, а? - казах с няколко децибела по-силно от преди.
Учителя злобно извърна поглед към нас.
- Госпожице Глъри, господин Клифорд...проблем ли има? - попита господин Смит.
- Да, има. - извика Майк.
- Решете го след часа, при директора или насаме в коридора! - рече учителят.
С Майк бързо станахме и излязохме пъргаво от кабинета, затръшвайки вратата.
- Мамка му, Майк..осъзнай се! - викнах. - За това момче Ем е просто поредното едномесечно забавление.
- Рита, той я обича.. - вдигна рамене Майк.
Изсмях се и бързо изтрих въображаемите сълзи от очите си.
- Както и да е. - въздъхнах, скръствайки ръце пред гърдите си. - Не ми пука.
- Но Рита...- рече Майк с жално изражение.
- Майната. Ви. - извиках.
Влязох в стаята, оставяйки Майк в коридора, а господина ме игнорира и продължи да преподава урока.
{...}
Ем се затича към мен, опитвайки се да избяга от Калъм и бързо извика името ми.
- Ема, за къде бързаш? - попитах я, спирайки.
- Люк ни чака...няма време. Трябва да се приберем. - бързо рече тя и ме дръпна към колата.
- Ема...какво става? - учудих се.
- Господи..Качвайте се! - изписка Люк и отвори вратата. Момчето се настани на шофьорското място, отвори другата предна врата и потупа по седлката. - Рита, сядай! Ем, разполагай се отзад.
Послушно последвахме заръката му, а той отпраши с мръсна газ.
- Какво толкова е станало? - попитах учудена.
- Нали нашите се разведоха миналата седмица? - рече Ема, спечелвайки си кимване от мен. - Ами... леля Лиз и татко имат Връзка.
- Какво? - изписках.
- Да. Баща ти и майка ми са заедно, а сега се налага да живея у вас. - каза момчето с престорен щастлив тон. - Ура!
- М-моля? - попитах учудена. - Искаш да кажеш, че ти фактически си ни нещо като доведен брат?
- Може да се каже. - вдигна рамене Люк.
- Може ли да ти сплитам косата? - искиска се Ема, спечелвайки си кимване от Люк.
- Ами аз да ти свиря на китарата? - попитах жално.
- Може. - рече момчето, усмихвайки ми се топло.
