Г.Т. на Рита
Събудих се в неудобно легло. Намирах се в болнична стая...Какво правя тук,за Бога. Усетих силна болка в главата и за това се изправих леко, но ме прониза още по-силно. Сестра ми седеше на леглото. Изправи се и се наведе към мен.
- Рита, стой. Не мърдай...сега ще извикам лекаря. - заповяда ми Ема.
- Ъм..Ема, чакай! - извиках, но тя беше излязла. Майкъл нахлу в стаята и се пльосна на леглото ми.
- Хей, Уенсдей Адамс...как си? Изплаши ме. - каза той и се доближи малко повече към мен.
- Да! Добре съм, сърдиш ли ми се? - попитах и го погледнах в красивите зелени очи.
- Няма за какво. -усмихна ми се топло.
- Ама...аз гушнах Люк, ти избяга. Хвърли сладолеите и...и, сега съм тук. Просто, обърках се тотално. А и, когато призна чувствата си онази вечер, аз просто наистина се изненадах и...-започнах да дрънкам, но Майкъл ме прекъсна, като постави ръката си на устата ми.
- Шшшшшт. Млъкни и моля те, би ли ми обяснила за какви чувства говориш?
- Д-да... Спомняш ли си партито на Ъруин? Ти...ти каза,че...- спрях, защото усетих още по-рязка болка в главата.
- Рита, какво има? - изражението му се смени, когато изрече тези думи, аз само посочих главата си. Майкъл ме гушна, постави ръка на главата ми и сякаш болката отмина. След броени секунди на вратата се почука и в стаята влетяха Ема и някаква лекарка. Майк се отдръпна от мен, а докторката дойде до леглото ми.
- Аз съм доктор Джина Съливан - представи се тя. - Ти, млада госпожице, си много загазила.
- Какво съм направила? - попитах с учудване и леко сведох поглед.
- Не се храниш достатъчно, припадаш и не пиеш достатъчно течности... - отвърна ми тя.
- И защо така решихте? - попитах аз и я погледнах в очите.
- Защото имаш доста занижена кръвна захар, кръвното ти налягане е ужасно ниско, а изследванията ти никак не са добри. Изготвих ти режим, който трябва да спазваш задължително и ще е добре да си стриктна. Това ще е само в твой плюс. Утре ще те изпиша. - усмихна се топло тя. - И искам да знаеш,че имаш хубаво тяло и никак не си дебела, каква е тази мания на всички да сте двадесет килограма с мокри дрехи?
- Б-благодаря. - изрекох неуверено, доктор Съливан се усмихна още веднъж, елегантно напусна стаята и Ема също излезе навън.
