Г.Т. на Рита
Най-накрая у дома... Липсваше ми гозната ми стая, глупавите плакати в нея и странните ми дрехи. Липсваше ми всичко тук. Прибрах се, бях изтощена от всичко и за това просто поговорих малко с Ема и се качих горе. Легнах на леглото и си пуснах музика. Слушах известно време Paramoore, но на вратата се позвъня, а мързелът си каза думата.
- Ем, би ли отворила? - изкрещях аз.
- Имам ли избор? - извика тя в отговор.
Постоях още на леглото си, но когато понечих да се изправя усетих адска болка в корема си.
- Емаааа... - извиках, но в замяна получих само ехото от коридора.
Е, явно трябваше да сляза. Закрачих надолу по стълбите, но това беше най-голямата грешка която можех да допусна сега. Вероятно Хууд няма нужда от помощ със сестра ми. Буквално се изяждаха, стоейки на дивана в хола. Той беше седнал, а тя стоеше в скута му, целувайки го така,че сякаш ще го глътне. Не издържах на гледката и реших,че ще е най-добре да изляза тихо и да ида у Майки. Той би ме изтърпял при всякакви обстоятелства. Звъннах му...поне да знае, че ще трябва да ме потърпи малко.
- Хейй, хамбургер...как си? - попитах го, щом вдигна.
- Ъм...сънен. Какво има? - каза с леко притеснен тон.
- Амии...може ли да дойда у вас? - въздъхнах тежко.
- Идвай, пилешко бутче! - изкиска се и ми затвори.
Тръгнах към към дома на Майкъл, но по пътя отново ме заболя главата. Седнах на една пейка и извадих слушалките си, пуснах музика и се облегнах назад. След няколко минути вече се чувствах по-добре и продължих. Повървях около километър и вече се намирах пред дома на Майк. Позвънях на звънеца, а вратата ми отвори Майк. Беше гол до кръста и ухилен до уши.
- Как си, спагетоо? - извика Майк и ме гушна силно.
- Ъм...добре.. - усмихнах се и го тупнах по главата.
- Сърдиш ли ми се за онова в болницата? Аз...не трябваше да говоря тези неща. Съжалявам! - каза той,
- Не. Аз...аз, виновна съм. Не трябваше да ти крещя! Извинявай!!- целунах го по бузата. - И-и-и-имаш право, т-трябва д-д-да се хра-а-а-аня.
Г.Т. на Майк.
Както си стоеше и ми говореше нормално, Рита започна да заеква и буквално припадна в ръцете ми. Свлече се надолу и изпадна в безсъзнание. Преместих я бързо на дивана и се обадих на Калъм.
- Ало..? - вдигна той.
- Аз...имам нужда от помощ. Рита припадна и ъм...у дома е. Какво да правя? - попитах го.
- Ами...качи я веднага в колата и я закарай в болницата! - каза той. - Ние с Ема идваме!!
- Вие с Ем? - учудих се.
- Да...дълга история...Побързай! - изкомандва ме Кал,а аз изпълних заръката му.
Преместих Рита в колата и тръгнах към болницата. Те бяха пристигнали преди нас, бързо приеха Рита в спешното отделение, а ние само можехме да чакахме , отново. През цялото време в главата ми се въртяха мисли от сорта „Дано не е нещо много сериозно...", „Дано Рита е добре..." , „Дано всичко е наред....".
- Някой близък на Рита Глъри? - попита на висок глас една медицинска сестра в коридора.
- Аз! - извикахме с Ема в един глас и тръгнахме натам.
- Ами..тя е в стая четиристотин и седем. -каза тя. - От тук, надолу по коридора и наляво.
- Благодаря! - извика Ема, а аз се затичах веднага към стаята.
Отворих вратата, а Рита беше седнала на леглото си. Вече беше в съзнание. Точно сега не ме интересуваше защо припадна, защо е в болница или каквото и да е друго, освен това, дали е добре.
- Хей- поздрави ме тя.
- Как си? Какво има..какво стана? - започнах да я разпитвам и се доближих до леглото ѝ.
- Д-добре съм... И мисля,че ти знаеш повече от мен. Нищо не си спомням, след като дойдох у вас! - каза ми тя и бавно ме дръпна към себе си, карайки ме да седна.
Това момиче беше здраво като бик, определено силата никак не отговаряше на размерите ѝ.
- Ритааа....неее...- измрънках аз, но вече лежах до нея.
- Не се прави, че не искаш! - изкиска се и ме гушна.
Това момиче винаги оправяше нещата, колкото и да бяха объркани. Винаги ме караше да се усмихна. Винаги...колкото и зле да беше всичко.
- Ъм, гофрето...хич не ми е до шегички. - казах аз.
- Каза го човекът, наричащ момиче - гофрета. - размрънка се Рита.
- Добре, добре...съжалявам! - извиних се и я гушнах. Вратата се отвори, а Ема връхлетя вътре.
- Хора... Оу, явно прекъсвам нещо. - каза и излезе навън.
- Не..Ема..Елааа! - изкрещя Рита, но вече беше късно.
