Г.Т. на Рита
– Е, какво ще правим? - попитах аз.
– Хайде да гледаме хорър филм! - предложи сестра ми. Да...обичаме да гледаме заедно хорър филмми,но повече обичаме номерата, които си погаждахме всеки път след филма. Изведнъж тя стана и изчезна на някъде.
– Може би отиде за пуканки?! - предположи Майк.
– Да..ще прави пуканки,а не иска да ми донесе кола! - изсъсках през зъби аз.
– Защо не отидеш да си вземеш една бутилка? - попита ме зеленокосият ми приятел.
– Защото е по-лесно да ти ги донесе някой друг. - заявих аз кръстосвайки краката си.
– Ъф..защо си толкова мързелива? -попита ме Майк.
– Добре..сега ще ти обясня... Нали обичаш пица? - попитах го аз
– Да, и...? Чакай, чакай...да не си ми направила? - попита Майк и се ухили.
– Не,но нали предпочиташ да си поръчаш, пред това да си направиш?-попитах го.
– Да,но не те разбрах. - каза той и се почеса по главата. – Ааааа..сега се сетих! Имаш право..да! Ъм..официално разбирам мързела!
– Виждаш ли? - казах аз самодоволно.
Майк започна да души наоколо и започна да се оглежда.
– Какво има? Добре ли си? Майк...какво надуши? - попитах го.
– Ема...тя, тя.... - каза Майк треперейки.
– Какво ѝ е на Ема? -попитах аз, вече притеснена.
– Изпукала е пуканки! -каза той ставайки от дивана. Качи се на масата и започна да се кълчи отгоре ѝ. А аз само се радвах на идиотските му изблици. Обичам когато прави така. Най-смешното е,че се хили за всичко. Ако си запали панталоните, сигурно ще се хили и през сълзи от смях ще крещи за помощ. Един познат и толкова дразнещ * за мен* глас, прекъсна мислите ми.
– Кой иска пуканки с много масло? - попита сестра ми, носейки пълна купа с царевично-масленото си творение.
– Дай ми я! Дай ми я!- крещеше Майки. Той скочи от масата и седна до мен,а аз седях отляво на дивана. Винаги седим така,защото ако с Ема сме една до друга, или ще хвърчат чофки, или перушина. Всъщност, цяло чудо е,че делим една стая с нея. Тя седна от другата му страна,а той взе купата от ръцете ѝ.
– А сега кой филм ще гледаме? - поитах аз.
– Аз ще избера на сляпо! -каза Майк. Това означава,че взимаме всички дискове, обръщаме ги наобратно и ги разбъркваме на пода. Майк трябва да вземе един. Гледаме този, който е избрал.
– Добре, добре..само не викай! - каза Ема и повдигна многозначително ръката си.
– Добре,а сега изсипете дисковете пред батко ви Майкъл. - каза Майк, тупайки по гърдите си.
– Батко? Ти сериозно ли? Майк, полудя ли? Един месец е едно голямо нищо! Наистина ли си ни батко? - попитах го аз,хилейки се.
– Млъкни...сега е моят драматичен момент! - каза той. –Не го проваляй!
– Добре,добре! -казах аз и тръгнах към дисковете...
