Г.Т. на Ема
Разкрещях се на Рита и я изгоних от стаята ни. Заради този тъпак Калъм Хууд. Нормалните момчета не ме канят на среща още на първия ден на запознанството ни, а още по-малко да ме спасяват от партита. Има нещо в него, нещо, което ме кара да избухна. Не мога да разбера това момче... защо му е да има нещо общо с мен? Аз съм странна линост. Умна и щура. Страхотна комбинация, нали? Започнах да плача, когато спомените от вчера нахлуха в ума ми. Как съм могла да изпия толкова много алкохол, да танцувам по този начин с Аштън Ъруин и после.... трябва да забравя. Телфонът ми звънна и се наложи да вдигна *беше Калъм*. Трябваше да разясня всичко с него сега. Колкото по-рано, толкова по-добре.
- Ъм, да?- попитах с преправен щастлив глас.
- Облечи си нещо удобно. Ще те взема в шест.- каза той и ми затвори. Принципно не се правеше така, но Калъм беше различен. Нямах право на отказ, а и не исках да откажа. Погледнах часовника на стената, който показваше 2:03 РМ. Кога времето се изниза толкова бързо? Както и да е. Имах около четири часа, от които спокойно можех да проспя три...
Дразнещата мелодия на телефона ми ме събуди. Кой ми звънеше пък сега? Плъзнах пръста си по зелената слушалка без да гледам името.
- Да?- измрънках леко сънено.
- Ще се появиш ли скоро долу, защото аз наистина мразя да чакам!- този глас ме накара да замръзна. Чакай... колко е часът? Бързо погледнах будилника си и видях, че е 6:15 РМ... опа.
- Ъм, да... аз имах малко работа... всъщност спах, но не съм забравила. Дай ми двайсет минути...- не дочаках отговор, а се изстрелях в банята. Взех си светкавичен душ и застанах пред гардероба си. Взех едни дънки с висока талия, черен потник и карирана риза. Награбих телефона си и малко пари, нахлузих кецовете си и оставих малка бележка на сестра ми. Погледнах се в огледалото за последен път, поех си въздух и смело тръгнах към вратата.
Калъм стоеше там в нормалното си облекло; черни прилепнали и скъсани джинси, черни кецове и бял потник на някоя банда. Той беше ухилен до уши, както винаги. Пригладих косата си и застанах до него.
- Е?
- Какво е?
- Къде отиваме?!
- Аммм....- той се поколеба за момент.- Отиваме в музикалния магазин.
Погледнах объркано, но нима имах право на избор? Кимнах и започнах да ходя с равно темпо заедно с Калъм. Обичах да ходя в музикалния магазин заради Родни. Родни беше рижаво момче на моята възраст с кафеви очи. Често ме информираше за някое по-ново и по-яко метъл или рок парче, а и ми правеше отстъпки. Станахме си гъсти и ми бе забавно да прекарвам времето си с него, а и да не забравям един важен факт... той беше близнак на Рон Уизли. Бях се унесла в мислите си до такава степен, че не усетих кога сме пристигнали. Калъм беше задържал вратата за мен, пфф какво клише, но все пак се усмихнах съвсем леко. Веднага се отправих към китарите. Винаги съм искала да мога да свиря, но уви социалния живот и уроците не ми го позволяват. Започнах да разглеждам всякакви видове, цветове или големини. Калъм внезапно дойде до мен и грабна ръката ми, стъписах се, затова започнах да се дърпам.
- Бейб, не прави сцени и тук. Искам да ти покажа нещо и ще се наложи за момент да ми се довериш.
- Не! Достатъчно! Спри да се опитваш да ме контролираш, ясно? Аз не съм някоя изрусена кучка, с която можеш да си играеш. Аз съм Ема Глъри и няма да позвоял някакво комплексирано момче да властва над мен! И ако ме наречеш още веднъж бейб... кълна се, че ще те кастрирам с градинарски ножици.
- Лол, могла си да драскаш.. Харесва ми, но сега наистина искам да ти покажа нещо, така че ела.
- Не.- поклатих глава и се обърнах с гръб към него.
- Ще стане по лесния или по трудния начин.- той бързо се стрелна към мен и ме преметна през рамото си, като постави ръка на бедрото ми, изпращайки тръпки по цялото ми тяло. Предпочетох да си замълча, защото не ми се водеше безмислен спор с него. Не беше никак удобно да седя така, но предполагам си го заслужих. Изведнъж Калъм спря и ме пусна пред накакъв щанд с бас китари. Сигурно е нов, защото честно да си призная, съм обходила всеки милиметър от този магазин. Момчето взе една кафява китара и започна да я настройва. След процедурата на подготвяне, засвири нечовешки прекрасна мелодия. Усмихнах се и започнах да си тананикам една песен. Не трябваше да се дърпам, не си заслужаваше. Затворих очи и се заслушах в мелодията... наистина ми въздействаше. Щом пръстите му се отделиха от китарата и я поставиха на мястото 'и, Калъм дойде при мен и ме хвана за ръка.- Сега отиваме на едно красиво място.
Реших, че този път трябва да му се доверя, затова кимнах леко и се усмихнах. Повървяхме известно време, докато той не спря. Стисна ръката ми малко по-силно и ме погледна в очите, както и аз него. Лицето му започна да приближава моето адски бързо, но нещо в мен искаше да унищожа това разстояние. Стояхме така още две секунди, докато не усетих топлите му устни върху моите....
