Г.Т. на Рита
Стоях на един от големите дървени столове, а срещу мен се беше изправил Аш.
- Не е възможно! Няма как да има нов татус...-учуди се.
- Има! На ръката му е и е логото на Батман. Също като на Анди. - рекох и поех лъжичка от полуразтопеният си сладолед.
- Възможно.- повдигна рамене Аштън.
- Ъм...Аштън...
- О, моля те...наричай ме Аш. - прекъсна ме.
- Добре. - спрях за момент- Аш...свириш ли на някакъв инструмент? - полюбопитствах.
- Ъм...да. На барабани, те са живота ми...или поне голяма част от него. -рече рошльото и сви рамене.
- Ясно... - казах и погледнах встрани, а там беше Майки. Изражението му беше меко казано бясно, оранжевата му коса леко се размяташе насам-натам, а той бе свил ръцете си в юмруци. Бързо дойде при мен.
- Извини ме, че прекъсвам флирта ти, но да не забравяме, че с теб не сме просто приятели, а и освен това аз се притесних повече от колкото си мислиш. - ядосано ми извика Майк.
- Пич, ние просто си говорехме! - рече Аш, но да проговори беше огромна грешка. - Аз...ще ви оставя насаме .
- Не, господинчо...никъде няма да ходиш. Сега ми обясни какви ги вършеше с моето момиче. - яростно изсъска.
- Майк...просто рзговор,окей? - казах, скръствайки ръце пред гърдите си.
- Просто разгоор? Сигурно. - извъртя очи Майкъл.
Не разбрах как започна всичко, но се сбиха. Яростните им нападки се превърнаха в удари, удари носещи болка и жажда за отмъщение. Докато осъзнх какво става, май беше прекалено късно, защото усетих как коленете ми за пореден път този месец, омекват и се свличам на пясъка.
- Ритаа! - чух мекият глас на Майк. Усетих, че падам, но той изведнъж се надвеси над мен, прикривайки слънчевата светлина. Бързо се свестих, за това се изправих. - Никъде няма да ходиш!
Майкъл ме дръпна за ръката, но аз някак се усвободих от хватката му.
- Остави ме. - измрънках и побягнах към мястото, където предполагах, че са Ема и Калъм.
{...}
Щастливата двойка липсваше, но там стояха мешката и книгата ми. Мигом ги взех и тръгнах към съблекалните. След няколко минути вече бях готова, нахлузила черните си къси панталонки, потника си на Batman и обула черни джапанки. Излязох от съблекалнята, а там ме чакаше Майкъл.
- Спри да се държиш като дете! - почти извика той.
- Аз се държа като дете?! Аз?! Ти с всичкта си простотия се сби с момчето. А аз просто си говорех с него.- отвърнах му.
- Не е простотия, а ревност. - тихичко прошепна.
- Ти и ревност?! Никога! - извъртях очи - Клифорд..какво става с теб?
- Влюбен съм, Глъри! Влюбен. - рече Майк.
- Не! - поклатих глава.
Майкъл ме притисна силно към себе си. Обви талията ми с ръце и леко допря устните си до ухото ми. Усещах парещият му дъх, усещах присъствието му, усещах аромата му...
- Обичам те повече от хавайска пица, окей? И никога бе бих допуснал да си говориш с друго момче, което е толкова добре изглеждащо като този Аштън, окей? - бавно прошепна в ухото ми.
Никой не разбираше този му език по-добре от мен. Толкова бях свикнала да ми говори за храна и за чувствата си едновременно, че с годините беше станало като наше тайно послание. От много малки с Майк се наричахме с имена на салати, десерти, храна и прочие, за това само ние разбирахме какво точно иска да каже другият.
- Окей.- рекох тихо и поклатих глава нагоре-надолу.
- Знаеш ли...Кал ми се обади докато те гонех. - заяви Майк.
- И...?
- Прибрали са се. - вдигна рамене. - Да последваме примера им?!
- Да идем у вас! - захленчих като малко дете.
- Точно това щях да предложа. - ухили се Майк и тръгна към колата си.
{...}
- Пица пица пица пица пицаааааа! - виеше Майк, докато стоеше на пода.
- Майки...няма поръчваме пица пак. - извъртях поглед.
- Само една. - нацупи се той.
- Ха..- започнах.
- Хавайска! - прекъсна ме.
- Същото. - изкисках се и грабнах телефона.
- Аз ще се обадя! - рече Майк, взимайки телефона от рцете ми. Обади се и пусна на високоговорител.
- Пицария "Рони", какво обичате. - попита жената по телефона
- Голяма хавайска пица! - изкрещяхме с Майк в един глас.
- На адрес..? - полюбопитства жената.
- Кажете, че е за Майкъл Клифорд. - каза той. - Знаят къде и какво да правят.
- До десет минути пристига.
Майк затвори моментално и хвърли телефона на дивана.
- И сега? - попитах отегчено.
- Сега...ела ми сега. - изкиска се и ме обви в обятията си.
