Г.Т. на Рита
Майкъл също ми се усмихна, погледите ни се срещнаха, но аз бързо наруших очният ни контакт, дръпнах го за ръката и сопнато казах:
– Не...няма да пия..
– Ъм, защо? - попита ме Майк.
– За това! - казах аз, сочеки едно червенокосо момиче повръщащо в храстите. Усмихнах му се. – Да отидем някъде другаде?
– Къде? - погледна ме странно Майк.
– Не знам...не искам да стоя тук! Не ми харесва. Да...партито е супер, но точно сега не искам да съм на парти! Ще намеря Ема и ще си ходим! - казах аз и пуснах ръката му.
– Чакай....винаги ли правиш така,когато някой признае чувствата си към теб? - попита ме и ме хвана за ръката. – Защо така се държиш? Поне ми кажи...ще излезеш ли с мен?
– Не знам...нека говорим утре! Какво ще кажеш? - казах аз и усетих болка в главата.
– Рита..как си? - попита ме Майк, притеснено.
– Как да съм? - казах аз, но вече не си чувствах главата от болка.
– Как е чувстваш? Бледа си! Какво ти е? -попита ме Майк,а аз просто вдигнах рамене. – Добре ли си?
– М-м-май да...не знам! Ще потърся Ема и си тръгвам!- дръпнах се от него и влязох вътре. Видях познато сако, да...беше на Ема, но нея я нямаше никъде. Едно момче беше до масата в хола, видя ми се трезвен и за това го побутнах. Той се обърна и ме огледа от горе-до долу, усмихна се и ме погледна в очите.
– Ема Глъри? - попита. Беше красив. Русоляв тип с черни прилепнали и разкъсани дънки, потник на Nirvana, черни кубинки и имаше пиърсинг на на долната устна.
– Не...Рита Глъри! Да си виждал сестра ми? Иглежда, като мен, но е облечена различно. - казах аз и си преметнах костата настрни.
– Да...мацката на Хууд. - каза и се ухили. – Танцуваше с Аштън Ъруин,но по-късно си тръгна с Калъм.
– Какво? - извиках аз. – Тръгнала си е с Калъм?
– Да...сигурно ще я завлече в леглото си и ще скъса с нея след ден. Личеше си,че е подпийнала. - каза съвсем спокойно.
– К-к-как така? - казах и започнах да дишам учестено.
– Знаеш ли..все тая! Едва ли би ѝ направил нещо,без тя да иска. Ти се успокой и пийни нещо... -каза ми и ми намигна.
– Добре! Ами ти...как се казваш? - попитах го и си сипах кола в една от наредените на пирамида пластмасови чаши и отпих.
– Ъм...Люк! Люк Хемингс! - усмихна се. – Явно не ме помниш...
– Моля...? - попитах го изплювайки колата от устата си. – Т-т-т-ти си Люк?
– Да...здравей! Мислех си,че само аз не пия по партита... - каза и се разхили.
– Ама...такова....майчицеее...-ухилих се. – Лююююк... - извиках и му скочих на врата.
– Да....доста добре ме поздрави! - ухили се. – Не съм те виждал от началото училлище!
– Ами..да! Къде учиш сега? - попитах го аз.
– Частен ученик съм вече...прекалено много директори ме намразиха... - разхилли се.
– Помня, помня...ъм, мисля да си тръгвам! Дано се видим пак,но не след още толкова години! - усмихнах му се и взех сакото на Ема.
– Чакай..дай си номера! Да излезем навън утре?! - попита ме.
– Ъм,добре....и без това е събота...-казах аз и излязох навън. Бръкнах в джоба си, извадих ключовете за колата, отключих я, влязох вътре и потеглих към вкъщи. През цялото време си мислех за всичко случило се днес. Не се сдържах и просто очите ми се насълзиха, май много ми се насъбра... Стигнах дома си и вляох вътре. Без да светвам лампата се качих по стълбите и стигнах до стаята си. Взех си бърз душ, облякох се и си легнах.
На сутринта се събудих с още по-голямо главоболие от снощи, беше едва пет и половина. Станах, взех си бърз душ, облякох си шорти, спортен сутиен и си обух маратонки, взех телефона и mp3 player-а си и излязох навън, за да потичам. Исках да изпразня главата си от всичко,но вчерашната ми среща с Люк не ми излизаше от главата. В това момче имаше нещо особено, нещо различно.... Тичах цели седем километра, спрях и се и тръгнах ходом в обратната посока. Музиката все още гърмеше в ушите ми. Най-сетне...изпразних съзнаитео си, изчистх мислите си, но само едно нещо не илизаше от главата ми - Люк. Толкова се беше пороменил от последният път, в който го видях. Вече бях стигнала дома си..леле, колко бързо минава времето,когато слушам музика... Погледнах телефона си, вече беше девет часа. Качих се горе. Мама и татко ни бяха оставили бележка. „Ние отиваме при леля ви Бети. Ще си дойдем другата седмица...не палете къщата! <мама и татко> “. Качих се в стаята ми и се потопих във ваната. След като ми омръзна, се подсуших и се облякох. Когато излязох, видях Ема да лежи на леглото си и да подсмърча.
– Хей..как си? Какво има? - попитах я и седнах до нея.
– Нищо...махни се! - разкрещя ми се тя и се намуси.
