Г.Т. на Рита
- Какво?! Не! Не! Не! Не! Не го е направила. Нали не е перманентна? - започна да се вайка във водата Майк.
- Е..! И пише "Калъм". - казах, правейки водни кръгчета с пръст.
- Защо не си татуираш името ми? - попита той.
- Ъх...Клифорд...-измрънках. - Не ставай смешен. Нито имам повод, нито пък си ми такъв, какъвто е Калъм на Ем.
- О, така ли?! - извика той и се обърна с гръб. Бавно отидох до него, доближих се и го прегърнах.
- Знаеш, че те обичам, чийзкейк. - прошепнах в ухото му и започнах леко да прокарвам пръсти по врата му.
- Рита..стига...- размрънка се Майк.
- Е...излизам от водата! - изпуфтях и се отдръпнах от него.
Усетих как две ръце ме хващат през корема и ме дръпват към нечие тяло. Леко погледнах нагоре и видях чифт зелени очи и оранжева коса. Майкъл ме обърна към себе си и дари с нежна целувка.
- Госоди... Майкъл, изкара ми акъла. - прекъснах го.
Той само замълча и ме целуна отново, придърпвайки ме към себе си. Езикът му изучаваше устната ми кухина, карайки ме да се разтапям в ръцете му. Отдръпнахме се един от друг, поради нужда от въздух, но аз отново разбих устните си в неговите.
- Искаш ли да...- започна Майк, но бе прекъснат от шепа вода е лицето си.
Само се изкисках и продължих да го плискам с вода. Явно беше, че се ядоса малко. И може би за това ме сграбчи и ме изкара от водата.
- Майк, какво правиш?! - захленчих аз.
- Предпазвам те от слънчев удар. - измрънка и бавно ме постави на пясъка.
- Ама...къде са Ема и Калъм? - учудих се.
- Сигурно са отишли за романтичен сладолед. - въздъхна той и седна до мен.
- Романтичен сладолед?! - учудих се, повдигайки многозначително вежди.
- Дълга история. - отвърна Майк.
- Ама..- започнах, но той ми изшътка звучно. - Добре.
Бръкнах в мешката си и изкарах слушалките и айпода. Пуснах го и се потопих в музиката на All time low.
{...}
- Оу...решихте да дойдете. - измрънка Майк, виждайки Калъм и Ема.
- Ама...не сме се бавили! - троснато каза Ема, скръствайки ръце пред гърдите си.
- Сааамо малко. - изсмях се подигравателлно.
- Да не говорим, че аз не знаех за Мита. - измрънка Ем.
- Не е Мита, а е Райкъл. - намуси се Калъм.
- Не можете ли просто всички да си гледате работата? - извиках им и станах.
Изтупах се от пясъка, който бе полепнал по кожата ми и тръгнах по плажната ивица. Мокрият пясък лесно проникваше между пръстите на краката ми, масажирайки ги. Караше ме да се отпусна и да освободя мислите си. Тъкмо вече бях по-спокойна и някак си по-добре, когато усетих как се спъвам и залитам назад. Очаквах да тупна по гръб, но усетих как някой ме хваща.
- По-леко, бейб! - усмихна се симпатичното момче и ме вдигна, разкривайки трапчинките си.
- А-Аштън? - заекнах аз.
- Все същият. - рече той, оставайки със същата усмивка.
- Аз...ъм...б-благодаря. - отвърнах му .
- Хей..не се спичай така. - каза и леко ме удари с юмрук по рамото. - Искаш ли да идем аз и ти...за сладолед...само двамата?!
Момчето ме погледна въпросително и чак тогава осъзнах, че е натъртил на последните няколко думи.
- Ъм...не. Не и така. - вдигнах рамене.
- Глъри...аз не съм такъв, какъвто мислиш. Имиджа ми на сваляч, е едно голямо нищо. Дори аз..не съм такъв за какъвто ме мислят всички. Просто да отидем за сладолед?! - повдигна вежди. - Просто за сладолед?!
- Ъм..добре. - кимнах и лека усмивка се изписа на лицето ми.
Тръгнахме мълчаливо към барчето, което беше накрая на плажа.
{...}
- Аз искам шоколадов сладолед с прченца бисквити. - заяви Аштън.
Момчето бързо взе поръчката си и плати. - Благодаря!
- За вас? - попита сравнително младата жена зад касата.
- Ъъм...ананасов сладолед, моля. - рекох и оформих устните си в малка усмивка, а жената ми подаде кутийката със сладоледа. Просто й кимнах, но тя не хвана за ръката.
- Внимавай! - тихо ми прошепна.
- Ама..
- Шшшшшт!
