Г.Т. на Ема
- С кого се сби?- попитах тихичко, докато почиствах разкървавената му устна.
- С едно момче.- отговори просто Калъм и стисна очи, когато натиснах памучето, напоено със спирт, към устната му. Повдигнах една вежда, а изражението ми ясно казваше "За колко тъпа ме вземаш?".- С онова хлапе, Люк Хемингс.
- Първо, той е на твоята възраст, и второ, защо?- все още стоях със сериозно изражение.
- Защото той се опитва да вземе нещо мое.- изсъска Кал и ме придърпа към себе си. Обви талията ми със силните си ръце и зарови лице във врата ми.- Миришеш толкова хубаво..
- Ъм, благодаря. И ти миришеш хубаво.- усмихнах се и затворих очи.- Кое е това твое нещо?- прошепнах от нищото, надявайки се да не ме чуе.
- Просто нещо.- каза приглушено той и ме приближи още повече до себе си.
{...}
Вървях към кабинета по висша математика и си припомнях всички формули, защото ми предстоеше много важен тест. Хапех нервно долната си устна, докато ръцете ми не спираха да треперят от притеснение. Влязох в стаята и си поех дълбоко въздух, седнах на обичайното си място и започнах да прелиствам страниците на тетрадката си, за да преговоря целия взет досега материал. Разтривах слепоочията си и отново продължавах да уча.
- Ем?- някакъв познат глас прекъсна заниманието ми, обърнах глава и видях, надвисналия се над мен, Люк Хемингс.
- Все същата.- ухилих се и присвих очи.- Какво правиш тук?
- Така ли посрещаш новия си съученик?- засмя се той и седна на чина пред моя. Честно, бях изненадана от фактаа, че за срока от няколко седмици се появиха две нови привлекателни момчета, и ти в класа по висша математика!-За какво учиш?
- За класното...- измънках и отново се съсредоточих над тетрадката, докато не бях прекъсната отонво от някаква нежна целувка по бузата и шумно стоварване на стола до мен.
- Ема, все още ли учиш?- попита Кал, а аз кимнах с глава.- Но ти знаеш всичкооо.- изпуфка звучно той.
- Мога да се съглася.- добави Люк.- Помниш ли, когато поправи госпожата по География, защото беше сбъркала столицата на Колумбия?
- Да.- засмях се и поставих бърза целувка по бузата на Калъм, който бе видимо потиснат от присъствието на Люк. Синината под окото му беше изчезнала, но цепнатата устна все още си стоеше на място. Огледах лицето на русокоското и забелязах синината на носа му, значи наистина са се били. Въздъхнах и прокарах ръка през косата си.- Защо се сбихте?
- Казах ти вече.- промърмори Калъм.
- О, нима?- попита присмехулно Люк.- И какво по- точно ѝ....
- Деца, млъквайте, класното започва. Имате петдесет минути да решите всичките двадесет задачи.- извика господина, прекъсвайки дребния ни разговор.
{...}
- Значи... Люк и Калъм са се сбили?- попита на един дъх Рита. Кимнах и прехапах устната си.- Майкъл и Аштън също.
- Защо?
- Майкъл просто ревнува.- засмя се тя и взе още едно парче пица от кутията.- Никога не съм вярвала, че ще изпитва нещо към мен, освен приятелски чувства, де, а сега дори се сби за мен!
- Аз не знам как не забелязах всичките искри между вас.- казах и се усмихнах.- Мислех, че имам усет за тези неща.
- Ем, аз прикривах умело почти всичките си емоции, не споделях много и опазих тайната доста дълго.- тя спря, за да си поеме въздух и продължи с нови сили.- Вече поне спокойно мога да се изчервявам, когато съм около него, нали сме....гаджета?
- Рита, Рита, Рита...- прошепнах и се ухилих.- Ти си влюбена до уши.- ощипах я по бузата и отидох до кухнята за някаква напитка.
- Сякаш ти не си в Калъм.- извика тя от всекидневната, а след това последва и зъл смях. Налях си чаша портокалов сок извъртях очи и се върнах при нея.
- Не съм влюбена в него.- отвърнах съвсем сериозно.- Може би изпитвам нещо, но не го обичам, все още не.
- Ооо.- каза тя и се почеса зад лявото ухо.- Сега вече е неловко..
- Може би.- усмихнах се.- Искаш ли да гледаме някакъв филм или да си правим шеги?
- Шеги ще са!- тя потърка ръце, взе телефона си и набра Калъм.- Ало? Кал, ти ли си..? А кой е?- Рита пребледня, махна телефона от ухото си и ме погледна.- Калъм е с някакво момиче.
