Г.Т. на Ема
- Да, ще изляза. Но само, защото аз искам, Хууд!- изсъсках насреща му и хлопнах вратата зад себе си. Седнах на същите неудобни, пластмасови седалки и зачаках. Какво пък толкова имаше да 'и каже?
Захапах бузата си от вътрешната страна и зачаках някой да излезе, но уви, мразя да чакам, а и Майкъл си бе тръгнал. Станах и се насочих към дома си, където мога да ям нещо по-различно от тази блудкава храна, мога да спя на нещо по-удобно от тези седалки, мога да си взема освежаващ душ и най-важното няма да мога да видя Калъм.
На другият ден Рита се прибра с усмивка на лице.
- За какво си говорехте с Калъм?- попитах нетърпеливо аз.
- Да, Ема, и аз се радвам да те видя. Добре съм, няма защо да се притесняваш.- тя извъртя очите си, въздъхна и ме погледна.- За нищо важно, Ем. Нищо важно. Защо ти трябва да знаеш? Да не би да ревнуваш?
- Просто любопитство, Рита.- намигнах, опитвайки да излъжа нея и себе си.
- Любопитните въпроси са от сорта "Какъв ти е любимият цвят?", Ема.- тя се ухили и се качи в стаята си, клатейки глава. Какво пък се опитваше да докаже с тези думи и защо наистина ми пукаше за какво са си говорили с Калъм?
"Може ли да намина през вас?" получих съобщение от някой непознат, сбръчих веждите си и се опитах да игнорирам, но телефонът ми извибрира отново.
"Калъм Фууд, е." тялото ми започна да се тресе от смях, та той дори името не можеше да си напише правилно. "Хууд*."
до: Калъм Фууд
"1) откъде ми имаш номера? и 2) питай Рита, напоследък сте си близки (;"
"1) Рита ми го даде и 2) ревнуваш ли? :3"
"нямам поводи за ревност ;)" извъртях очите си за пореден път и изключих телефона си. В никакъв случай не ми се общуваше с перко като него, защо се интересувам от него? В училище има много по-атрактивни момчета от него или пък просто отново опитвам да се самоизлъжа?
- Ема, на вратата се звъни, би ли отворила?- Рита се провикна отгоре, изваждайки ме напълно от мислите ми. Изпъшках и мързеливо запристъпах към вратата, за да срещна познати кафеви очи.
- Здравей, Ема.- по лицето на Калъм се разля някаква нагла усмивка, която исках да премахна веднагически.
- Какво искаш, Хууд?- скръстих ръцете пред гърдите си и извъртях очи за хиляден път днес.
- Преминахме на фамилии ли, Глъри?- той присви очите си и започна да пристъпва бавно срещу мен. В корема ми започна да се насига някаква лека паника, но се опитах да я подтисна. Не се влияй, Ема! Обърнах му гръб и се върнах на дивана, опитвайки да го игнорирам, но, уви, той се настани точно до мен. Извадих телефона си и започнах да рзаглеждам социалните мрежи, точно в момента водех вътрешна борба със себе си и не знаех още колко дълго ще продължа така.- Скучно ми е.- изпуфка жално Калъм.
- Такъв е животът.- повдигнах рамене и отново върнах вниманието си към телефона.
- Да гледаме филм?- предложи той.
- Жалки опити да прекарваш времето си с момиче, Хууд.- въздъхнах, но се съгласих, поради глупавият факт, че нямам какво да правя.- Какво ще гледаме?
- Погрешен завой?- присвих очите си и започнах да клатя глава невярващо. Наистина ли смяташе, че се страхувам от страшни филми и ще го гушкам като някакво лигаво момиче? Колко е сбъркал.- Съгласна ли си?
- Ъхъм.- ухилих се самодоволно.- Отивам до стаята си за лаптопа, а ти изпукай пуканки.
{...}
Поредната "страшна" сцена, на която аз умирах от...смях. Сигурно съм изглеждала налудничаво, но определено ми харесваше фактът, че в случая Калъм беше уплашеният.
- Боже, Хууд! Та, това е само филм.- тялото ми отново се затресе от смях. Той почервеня от срам и прикри лицето си с пуканки.
- Защо не се страхуваш от тези филми?- попита внезапно той.
- А защо да се страхувам?- повдигнах веждата си и го погледнах в топлите кафяви очи.- Страшните филми са глупави, което ги прави смешни. Колко трябва да си тъп, че да влезеш сам в изоставени гробища, при положение, че има, тършуващ из града, побъркан човек с маска? И това е страшно? По-скоро глупаво-нереално.
- Не се бях замислял досега.- Калъм се приближи до мен и премести един объркан кичур коса зад ухото ми. Усетих леки тръпки по гърба си, сякаш хиляди мравки с, удрящи ток, обувки ходеха по цялото ми тяло. Той започна да се приближава към мен, но не осъзнавах какво правя. Секунди по-късно усетих приятният допир на меките му устни върху своите. Отначало целувката беше нежна и бавна, но после всичко това се превърна в нещо грубо, страстно, неконтролируемо. Отделих се от него, заради изгарящата нужда да от възудх в момента. Той ме погледна, усмихна се и проговори задъхано.- Това ми хареса.
- Д-да...- изчервих се леко и сведох погледа си. Дотук с "игнорирай Калъм" нещото. Калъм се ухили някак победонодно и ме придърпа в прегръдка. Целуна челото ми и прошепна нещо от сорта "моя", затворих очите си и постепенно започнах да се унасям в сладък сън.
