Werewolf

Глава 3

- Кото теб? Как така като теб? Нали майка ми е лисица?

- Да, лисица е.

- Тогава и аз трябва да съм лисица.

- Би трябвало.
След тези негови думи си тръгнах. Влезнах в час по физика.

- Добро утро, Малия!- каза ми господина

Погледнах часовника беше 10:35h.

- Според ме е "Добър ден", но и така става.

Цялият ден мина ей така.
Не видях никъде Дилън. Мисля, че и самият той не можеше да разбере какво става.
Би последният звънец за деня.
Прибрах се в нас. Видях майка ми, бях готова да говоря с нея.

- Защо не ми каза?- попитах я аз

- За какво говориш?

- Защо не ми каза, че си ме записала в училище за чудовища и защо не ми каза, че си лисица?

- Да не си си фраснала главата някъде? Какви ми ги говориш?!

- Мамо, знам всичко. Не се хаби.

- Добре, но от къде?

- Дилън!

- Оффф това дете.

- Не е той виновен, аз го притиснах...........не в този смисъл в който си мислиш.

- Тогава как разбра?

- Монъл.

- От къде.........била си ми на компютъра?!

- Ами...не намерих информация за училището в Гугъл.

Майка ми нищо не каза. Качих се в стаята си. Легнах на леглото и си слиожих слушалките, и си пуснах BvB. След няколко минути заспах.

Събудих се от алармата на телефона ми.
Изгасих я и се насочих към банята. Изкъпах се, измих се и отидох пак в стаята си.
Извадих черни дънки с висока талия и бяла блуза. Облякох се. Взех си чантата и слезнах долу. На плота имаше бележка.
" Малия, днес ще излезна по-рано за работа. На плота в една чиния има палачинки. Лек ден."
- Мама

Взех една палачинка и я намазах със сладко. Изядох я. Обух си кецовете на SUPRA и тръгнах.
След 20 мин. бях в училището. Видях Дилън пред шкафчето си. Запътих се натам.

- Хей!- казах аз

- Хей!

- Днес. След училище. Аз. Ти. Гората. Без оправдания.- казах и си тръгнах

- Но.........- не се изказа.

Звънеца би. Запътих се към стаята по математика, но някой ме хвана за ръката. Беше Джош. Той е капитан на отбора по лакрос. Има кафява, почти черна, коса. Небесно сини очи. С малко е по- висок от мен. Някъде е около 1,80. Там някъде.