Werewolf

Глава 9

- Какво?- Попита Дилън.

- Чу го! Отивам с него.- казах на Дилън очевидното.

- Виж, Дилън, имаме работа с нея и трябва да вървим.- оточни набързо Джош.

- И каква е тази работа?- баси нахалитета и съм харесвала този? Здравата ми е хлопала дъската.

- Не е твоя работа.- каза леко раздразнено Джош.

- Не моя работа е, аз съм отговорен за нея.

- И кой ти каза тази глупост?- попитах го аз.

- Докелиян!

- Докелиян?- повтори Джош, но звучеше повече като въпрос.

- Аз бях там и не си спомням тази час.- казах аз

- Виж, Грийн, тя идва с мен и точка.

- Сега ме чуй, Морган, Докелиян ми каза да я паза и не се намесвай в това. Ясно?- каза заплашително Дилън и показа червените си очи, а Джош показа свойте черни вампирски очи. Чуствам се като в "Здрач", аз съм Бела, карай че не съм човек, а........ и аз не знам какво съм. Ако не се намеса някой ще гушне бокета.

- Така, Едуарт и Джейкаб да спрат веднага.......аз си решевам къде и с кой да тръгна..... и аз избирам Едуарт - соча Джош - Така, че ЧАОООО!- дръпнах Джош и си тръгнахме.

*Г.Т.на Дилън*

- Туко- що изгуби последния си шанс, Джейкъб. Както е във филма, тя ще избере Едуарт.- каза ми Кора.

- Загубих битката............... не и войната.

- Щом казваш, войнико. Но не помня във филма Бела да избира върколака.

- Но му дава шанс.

- Тя ти даде. Алт си. Късмет.

- Този е различена история от тяхната.

- Да се надяваме. Но за сега всичко се обръща срещу теб.

- Още не сме свършили.

*Г.Т.на Малия*

Джош ме заведе в една изоставена сграда.

- Защо сме тук?- попитах го.

- Чакаме една пратка. Не можеш да излизаш на слънце. Сега ще оправиме това.

- Как?

- Познавам една вещица, която ще ти направи гердан с който можеш да излезеш на слънце.

- Добреее! Значи чакаме нея?

- Да!

Седнах на нещо което преди май е било пейка и зачаках.