Werewolf

Глава 8

От ав: Ще има неща от Дневниците на вампира и Teen wolf ;)

*Г.Т. на Малия*

*Мило дневниче, вчера бе странен ден. Джош дойде. Имам чуството, че мога да му се довера. Не знам. Нашите са на работа и съм сама. До 15:00, когато са пробите при мажоретките. Всички в училище мислят, че съм човек. Трябва да си остане така. Както каза Джош "Не се доверявай на никого тук. Накрая, буквално, ще ти забият наж в гърба. Не се усенщам по- различно, но не се знае.*

Тръгнах към училището. Всички, които искаха да се пробват за мажоретките са там, както и отбора по лъкрос. Това значи, че Дилън и Джош ще са там.
Облякох си костюма. И тръгнах да излизам навън. Преди да изляза слънцето изгря. Имаше облаци. Излязох на игрището и слънчевите лъчи докоснаха тялото ми. Имах чуството, че ме изгарят и наистина беше така. Слънцето ме изгаряше. Започнах да викам. Всички ме гледаха. Боквално със скороста на светлината влезнах отново в училището. Всички гледаха мен. Кора дойде при мен.

- Ето! Изпий го!- даде ми да изпия нещо. Вече всички бяха при мен. Глътнах една глътка и имах чуството, че ме изгаря. Изплюх го.

- Какво е това?- попитах.

- Вода......с върбинка.- погледна към Дилън.

- Какво е върбинка?

- Знаеш ли какво е вълчебиле?

- Да?

- То е същото, но.....

- Но, какво?

- Действа на вампири.

- Вампири? Сериозно?

-  Да.

Г.т.наДжош

- Ало?- Докелиан.

- Имаме проблем. Не можеш да й инжектираш лисицата.

- И защо така реши?

- Защото.....защото тя е хибрид.

- Пуловърколак, пуловампир. Това не го очаквах. Как го разбра?

- Излезна на слънцето......и....кожата й започна да гори. И изпи вода с върбинка.

-Уоу! Ще се обадя на Диди. Ще й направи пръстен. Ти ще й го дадеш.

- И какво да й кажа? "Това е вълшебен пръстен, който ще те пази да не изгориш от слънцето"?

- Не! Ще й го дадеш, като подарък. И й кажи никога да не го сваля. После ще ти благодари.

- Всеедно да кажеш на дете да не яде шоколад.

- НАПРАВИ ГО!

- Добре де! Кога ще е готов?

- След 10 минути ще е при теб.

- Дано! Чао!

- Чао!

*Г.т. На Малия*

- Добре съм! Спокойно!- изкрещях на Кора.

- Не! Не си! Как ще си добре, като си хибрид.

- Хиби....какво?

- Хибрид Пуловърколак, пуловъмпир.

- Ахам. Аз мисля да си тръгвам.

- Малия, чакай!- Дилън ме хвана за ръката.

- Не пип, че пляс!

- Стига де, Малия! Това е сериозно!

- И глобалното затопляне е сериозно, и политиката е сериозна, и липсата на готварси умения на баба ми е сериозна.....но на никой не му пука.

- Малия!

- Спри да ме Малиосваш. Имам работа. Чао!

- И каква е?

- Да науча баба ми да готви. Какво е това? Баба да не може да готви. За какво са бабите? И освен да ти дават пари. Трябва когато отида при баба да се върна с пет килограма повече.

- Не сменяй темата!

- Какво да не я сменям? Не съм ли права?

- Всъщност е.- каза Кора.

- Моля те.....млъкни!- заповяда Дилън на Кора. През това време се опитах да избягам.

- На къде така?- чух гласът на Дилън.

- Ам.......към баба!- дарих го с мазна усмивка.

- Малия, идваш с мен!

- Всъщност. Тя идва с мен.- намеси се Джош. Слава на Jesus!

- Какво?

........СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

От авт.:
Съжалявам, че не съм пикала от доста времи и съжалявам ако има правописни грешки. Не съм ги видяла всичките. :D