Werewolf

Глава 10 част 1

' Мило дневниче, днес е четвъртък и се чудя дали да отида на училище. Е днес е нов ден. Пожелай ми късмет!'
Облякох си черна блуза стигаща до пъпа ми, черни скъсани дънки и черните ми Vans. Взех чантата си и тръгнах. Слънцето още не бе изгряло. За първи път излизам на Слънчева светлина от както съм вампир. Леко се притеснявам, но ще ми мине....може би.

****
Ето го и училището пълно с чудовища. Когато влязох имах чувството, че всички ще ме гледат, заради случката на двора, но не...пак бях, за тях, обикновено момиче. Не се оплаквам, даже напротив, радвам се.
Стигнах шкафчета ми. По коридора се задават най - големите 'кукли' в училището. Скриха лицето си зад шкафчета с надеждата да не ме видят, но без успех.

- Момичета, вижте кой е тук...мисис Улфголд!- каза Сиси.

- Ооооо, да, тя е. Как си, мила?- попита ме Оливия.

- Не ми е до вас.- затвориха шкафчето и тръгнах.

- Някой не е в настроение. Да не би...мистър Сладки зъби да те е зарязал? - Джош още ми показва как да контролирам гнева и да ви кажа не се справям добре.
Игнорих ги и продължих към кабинета по математика. Чух самодоволните им смехове.
Влезнах в кабинета. Заех обичайното си място - най - отзад до прозореца. Има още 2 минути до започването на часа. Загледах се през прозореца и изведнъж кацна един гарван гледаше право в мен.

- Какво искаш, Джош?- обърнах се и видях мистър Сладки зъби.

- Може ли да седна?- попита ме.

- Кой те спира?- усмихнах му се, а той отвърна на усмивката с усмивка.

- Сериозно...мистър Сладки зъби?- попита ме.

- Хахаха. Дап!

- Харесва ми.....когато ти го мислиш.- последното го каза тихо в ухото ми. Аз само се опитвах да скрия червените си бузи.

****
Часът свърши. Аз и Джош тръгнахме към шкафчето ми.

- Офффф!- изпофтях аз.

- Какво има, любов?

- Гладна съм.

- Ще ядеш, но после.

- Не ми помагаш.

- Знам.

Пристиганехме пред шкафчето ми. Взех биологията и тръгнахме към кабинета. Малко закъснях, защото Джош не искаше да ме пусне да вляза. Накрая закъснях с пет минути.

- Госпожице Улфголд, дано имате добро оправдание за закъснението Ви!- каза госпожа Девил, знам как звучи името й и да ви кажа й отива.

- Не, госпожо Девил.

- Седни! И да не се повтаря.
Всички места бяха заети освен до едно момче с качулка. Седнах там. Момчето ме плашеше...леко.

- Така, деца, имаме нов ученик. Ецио Аудиторе (Assassin's Creed: revolution). Ще се представите ли?- момчето стоящо до мен се изправи. Махна качулката. Беше с дълга къдрава коса и зелени очи. Имаше татуировки по ръцете. С една дума приличаше на Хари Стайлс.

- Аз съм Ецио Аудиторе и съм от Италия. - Ооооо, Европеец! - Наскоро се преместих тук със семейството си. - това ли беше?

- Добре, благодаря ти.

Момчето си седна на мястото. Дали знае, че е в училище пълно с чудовища? Госпожата го извика да види дали е чистокръвен или не. Сложи си пръста и......ЧИСТОКРЪВЕН? Като мен? Дали е човек или и той не знае?

****
- ГОЛЯМО МЕЖДУЧАДИЕ!!!!- виках и тичат по коридора. Толкова бях гладна, че щях да изям слон.

Взех от всичко по много. И седнах до Джош и Кора.

- Видяхте ли новия?- попитах ги.

- Аудиторе ли? - Кимнах- Да...но не знам, фамилията ми е позната. - Каза Джош.

- Казаха, че е чистокръвен, значи е човек?- каза Кора, но приличаше по скоро на въпрос.

- То и аз съм, но не съм човек. Щом е тук значи не е.- казах им и се обърнах да го погледна. Той ме гледаше. Зелените му очи пробивава дупка в мен.

Улфголд, Улфголд!

- Чухте ли това?- обърнах се към тях.

- Кое? - Попита Кора. Обърнах се към новодошлият.

Улфголд, Улфголд! Пророчеството! Аз и ти в битка ще се спуснем, два клана, врагове ще си останат, но два наследника няма омраза да намерят, а в любов ще паднат. Два хибрида ще се влюбат и Черният Лорд ще победат, но един ще си отиде.

И тогава всичко стана тъмно.

To be continued....

А.б.....
Здравейте, хора човешки! Това е новата глава ще е на две частици. Сорка, че не писах дълго време, но старият ми телефон не зареждаше Wattpad и да. Все тая, сега съм с нов и обещавам по често да пиша. Сори ако има грешки и ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ