Werewolf

Глава 4

- Тате?!

- Малия?! Какво правиш тук?

- Аз те попитах същото.

- Ами..........

- Оспокойте се, господин Улфголд, тя знае!- каза Дилън

- Казал си й?- попита го баща ми

- Докелиан й каза.

- Ами...тогава, тук съм, защото радарите ми усетиха върколаци.

- Ахам- каза Дилън, сочейки себе си.

- Много върколаци.

- Докелиан!- казах аз

- Ако Докелиан е тук с глутница алфи то......- баща ми не довърши

- Не бяха алфи.- прекъсна го Дилън

След разговора между баща ми и Дилън, аз се прибрах.
Беше късно и за това си легнах.
Събуди ме алармата на телефона ми. Станах и се насочих към банята. Измих се и се върнах пак в стаята си. Облякох се. Къси бели панталонки, черен потник и кецове на Supra. Взех чантата си и се запътих към входната врата. Един от приятелите на баща ми, не знайно какво прави тук, ме спря преди да изляза.

- Вече знаеш за нас и за паранормалните. Ако споделиш на някой друг за нас. Знаеш какво ще последва.

- Първо: нямам намерение да казвам на никой. И Второ: Заплашиш ли ме още един път си пътник.- казах аз и излезнах от сградата.

Както Дилън вика "вълчите ми истинкти" ме вбесяват. Не знам как да ги контролирам. Главата ме боли вече от всички звуци от.....ами.....от всички.
Не съм усетила кога бях побягнала и вече бях в училището. Всички ме гледаха странно, а аз се въртях на всички посоки всеедно не знаех къде се намирам.
Някой ме дръпна. Беше Дилън.

- Добре ли си?- попота ме той

- Не. Чувам всичко до най- малкото.

- Добре! Успокой се! Дишай и стисни ръката ми.

- Какво?

- Просто го направи.
Няправих го. Осещах болка, а той сякаш я премахваше. Показа ноктите си и тъмно червените си очи. Издаде един звук, който приличаше на тих вой, но моя беше като вой на вълк. Не знам защо го направих, но честно не искам и да знам.
Олекна ми. Звуците изчезнаха. Вече имах чуството,че мога да ги контролирам. Погледнах към Дилън.

- Били махнала ноктите си от кожата ми?- попита ме той. Погледнах към ръката си. Ноктите ми бяха като неговите. Дълги и кафяви. Липсват им маникюр. Майтапа се.

- Съжалявам!- бях му оставила кървави следи, той като по чудо ги излекува. Пуф! Няма ги.- Но.....как?

- Ще се научиш.
Сериозно ли? Само това ли успя да ми каже?

- Хайде! Имаме физика, а знаеш госпожата.- каза ми той.
Тръгнахме към физиката. Обърнах се видях Джош да ме гледа. Каза нещо тихичко, но аз много добре го чух. Каза: "Знам, че ме чуваш, Улфголд. Знам и каква си." Ако целта му беше да ме изплаши, не му се получи.

След часовете Дилън имаше тренировка по лакрос. Реших да го изчакам. Седнах на пейките и гледах тренировката им до късно. Погледнах ръцете си. Нещо като черни вени тръгнаха по тях. Изплаших се. Подскочих. Всички ме гледаха. Вените тръгнаха и по врата ми и стигаха до очите ми. След като стигнаха до тях станаха нещо като лилаво розови (снимката). Погледнах към Дилън изплашено. Той погледна към луната. Беше новолуние. Изтича към мене.

- Какво става?- попитах го.

- Не знам, обикновенно при новолуние сме слаби и не се трансформираме, но......и очите са ти различни.

- Не ме шоквай?! (Една от любимите ми реплики. Не знам дали е подходяща, но ако бях на нейно място, щях да кажа това)

- Ела!- каза ми той

Следва продължение...........(представете си го това: "Следва продължение", да бъде някво драматично. Моля ви не ме слушайте, разлигавих се XD )

От автора............
Тада....... не го очаквахте нали? Пак казвам разлигавих се. Ако искате ще истрия това на края с лигавенето и дъа. Това е новата глава. Другата ще излезе съвсем скоро.
А за "Bad girl are good girl" сега я почнах, знам че е малко късничко, но трябваше да избера най-хубавите герои и дъа. Беше сложно, защото имате много добри идеи и трябва да избера най-добрата. Е стига толкова. Дано ви хареса!