Werewolf

Глава 14

Главата ще бъде кратка, защото стана един драматичен момент и реших да я спра до там, защото ако я продължа ще изгубя този драматичен момент. Дано ме разберете и дано да ви хареса некста.

- КИРОС!- викаше брат му Никлаус. Но тъмнокоското не показваше никакви индикации, че е жив.

-Провери ли пулса?- попита Мал.

- Не, любов. Не го проверих.- Усещаше се сарказъма във въздуха.- Това беше първото нещо което направих.

- Но той не е мъртва. Просто се прави.- каза през сълзи Аякc.

- По-добре да се махнем от тук.- каза Мал.

- И къде ще отидем?!- повиши тон Ник.

- Не знам, но да не сме на плажа. След малко ще изгрее слънцето и хората ще минават от тук по път за работа. - Мал се контролираше - Да го заведем в моята стая. Съмнявам се, че Кора ще се върне, но ако го направи....- Тя погледна братята в очите и после погледна неподвижното тяло на Кирос.-....ще си има работа с мен.- заяви решително младият хибрид и тръгна, следвана от братята. Двама от тях носиха Кирос.

*****

- Сложи го на леглото на Кора!- заповяда Малия.

Момчетата послушаха Мал и сложиха брат си на леглото на бившата най-добра приятелка на Малия.

- И сега какво?- попита Феникс.

- Не знам.- младото момиче изрече тези две думи толкова тихо, че се замисли дали ги е казала. Клаус много добре я чу, с помощта на свръхестественият си слух. Видя, че любимата му си няма и на представа какво се случва, вижда шока в очите си, вижда как се опитва да запази самообладание, защото знае, че хибрида не може да понесе смъртта на приятел. Това са първите и единствените приятели на Малия. И сега тя разбира, че двама от тях се оказват нейни врагове, един мъртъв, друг се оказва нейната сродна душа, а трети се опитаха да изтрият паметта й.

- МАЛ!- викаше Аякс. - Какво да правим?

- НЕ ЗНАМ!- Извика тя и не можа да спре сълзите си. - Просто не знам.- момичето падна на земята и започна да плаче. Никлаус отиде при нея и я прегърна повтаряйки й да се успокои. Малия се вгуши в него и усети нещо, което до сега не бе усещала, нито у Дилън, нито у Джош, нито у родителите си, нито у който и да било друг. Безопасност. Тя усети, че докато Клаус е с нея, тя ще е в безопасност.

- Ще го погребем в гората.- Каза Никлаус. - Далеч от хората.

*****

Братята погребаха брат си в гората. Мал седеше и наблюдаваше. След като бяха готови, Мал и Клаус отидоха до гроба и сложиха един камък отгоре. На него пишеше "Кирос 1209 - 2016 Always & Forever"

- Сега какво?- попита Аякс.

- Ще си отмъстим на онези, които ни накараха да страдаме.- заяви решително Мал. Братята се усмихнала със зловеща усмивка в отговор и тръгнаха да намерят хората причинили това на брат им. Малия Уолфголд усещаше вече братята, като свои.